Литературната теория: видимите и невидими битки

В този брой на History of Humanities (издание на Chicago University Press) е вторият форумен блок от публикации на Миглена Николчина, Камелия Спасова, Еньо Стоянов, Мария Калинова и Дарин Тенев. Целта ни не е просто да впишем имената на Никола Георгиев, Радосвет Коларов и други български изследователи в световния диалог, а да демонстрираме релевантността на опита, придобит в усилието да се мисли теоретически в ситуация на репресия. А отвъд това – да докажем, че „режимите на релевантност“ (казано с термин от новата книга на Галин Тиханов) на теоретичното мислене не са останали в миналото, а са може би в още по-голяма степен предизвикателство днес, когато срастването на пазара с новите медии поражда тоталитароподобни структури и нагласи.

Literary Theory in Bulgaria

What is it that is being threatened? Kamelia Spassova, Maria Kalinova, Darin Tenev, Enyo Stoyanov, Miglena Nikolchina in Slavica Tergestina.

 

Нова книга на Галин Тиханов

 In Russia and beyond, the regimes of relevance are with us still. https://www.sup.org/books/title/?id=22758

МИМЕТИЧНИ МАШИНИ В ИЗРОДНАТА ДОЛИНА

Семинар "Софийски игри"

Камелия Спасова

Присъединяването на музата на видеоигрите към сферата на естетическото поражда интересни теоретични отгласи. Естетически, от структурна гледна точка, видеоиграта е толкова поразителен обект! Той сам налага съживяването на релевантността на структурализма и семиотиката с цялата многопосочност на тяхната концептуална апаратура, а не само по отношение на наратологията. (вж. тук и тук) Наложително лице в лице с виртуалното и със завладяващата увлекателност – или направо завличането – в игрите се оказва да си припомним и конципириането на реализма, мимезиса, правдоподобността, отстранението и т. п.  Най-сетне психоаналитичната проблематика сама се натрапва от двете страни на монитора.

„Нечовешките фигури – восъчните статуи, куклите, марионетките, задвижените механизми, антропоморфните автомати, въобще
миметичните машини – са способни да ни хвърлят в непонятен ужас, да предизвикат обезпокоително-странен ефект, да тревожат човешкото, защото в тяхната имитация, в уподобяването им на човека нещо не е както трябва. Автоматизмът на изкачащото скрито дъно е основен при този…

View original post 228 more words

Нова книга на Радосвет Коларов Radosvet Kolarov’s New Book

(For English, see below) Миглена Николчина. На предната линия на съвременните търсения. Рецензия за новоизлязлата книга на Радосвет Коларов. Елин-Пелин (София: Просвета, 2016).

(резюме) Коларов предлага иновативен прочит на един автор колкото класически, толкова и пренебрегван теоретически през последните десетилетия. Подходът му демонстрира познатото ни още от „Звук и смисъл“ майсторство да работи с всички регистри на художествения текст. Заедно с това, като проследява трансформативните ефекти на сетивно-материалните страни на художествената проза, Коларов по бележещ нови пътища начин отваря анализите си както към концептуалните „трансмодалности“ между философията и другите хуманитарни сфери, така и към културологичния ангажимент със социалното и политическото. Един прочит, който радикално преобразява клишираните представи за Елин Пелин.

Miglena Nikolchina. New Vistas for Theoretical Investigation A review of Radosvet Kolarov’s book Elin-Pelin (Sofia: Prosveta, 2016).

(abstract) The book presents a ground-breaking reading of a classical Bulgarian author who has been mostly neglected by theoreticians in recent decades. Kolarov’s approach demonstrates his capacity to work with all registers of the literary text, which has marked his writing ever since Sound and Sense (1983). By closely following the transformative effects of the material aspects of fiction, he innovatively opens his analyses to the conceptual “transmodalities” between philosophy and other spheres of the humanities, while remaining sensitive to facets of social and political engagement. After Kolarov’s reading, Elin Pelin will never be the same.

 

Motherhood and the Machine

Миглена Николчина Miglena Nikolchina

In her conceptualization of the human as defined by the capacity for revolt Kristeva unavoidably touches upon issues of robotization, technology, and the virtual. The concepts of animal and machine, however, although they do appear occasionally and in important ways, are never at the focus of her inquiries and are absent in her “New Forms of Revolt.” Yet these two concepts to a large extent define the field of contemporary philosophical debates of the human… Motherhood and the Machine.

View original post

Persister: a propos de Boyan Manchev

• Frédéric Neyrat, „Persister: a propos de Boyan Manchev“,
  Inferno #2 spring 2014