Robert Matthias Erdbeer. On the Verge of the Game: Postnarrative and Playability in Independent Gameplay

Семинар "Софийски игри"

rme7_359x510 Robert Matthias Erdbeer

Роберт Матиас Ердбеер преподава в Мюнстерския университет и е чест гост в България във връзка със серията от международни работилници, организирани от Катедрата по теория на литературата и Катедрата по германистика към Софийски университет „Св. Кл. Охридски” и докторантското училище „Литературна форма” към Мюнстерския университет.

В текста, който публикуваме с негово съгласие, той подхожда към все още несъстoялия се според него дебат между лудология и наратология през призмата на независими видеоигри като Притчата Стенли (The Stanley Parable), Пътеката (The Path), Скоро ще е лято (Bientôt l’été).

It has been claimed that storytelling, or more generally speaking: narrative, along with playing are the ontological foundations, or the universals, of humanity. However, what will happen with these universals once they are entangled in the practice of contemporary gaming? And, no less important, what will happen when these popular performances refrain from being popular…

View original post 48 more words

Японско-български форум „Въображението на философията”


21-22 септември 2016

Организиран от Боян Манчев, Футоши Хошино, Камелия Спасова, Васил Марков и Дарин Тенев

9-21Двудневният българско-японски форум Въображението на философията ще представи в лекционен и семинарен формат актуалните изследвания на японски и български философи и теоретици на изкуството. Предложената експериментална тема, Въображението на философията, предполага не само обсъждането на категорията въображение в рамките на философията, но и на способността на философията да въобразява понятия, да произвежда рефлексивни образи и фигури.

Форумът ще се проведе на английски език. Program in English below

View original post 305 more words

„The World must be Romanticised“, Vorträge von Chantal Mouffe und Boyan Manchev

The agonistic theory of politics and art of one of the leading political philosophers today, Chantal Mouffe (whose work, besides of being major point of reference for the left political movements in Latin America and Europe, is a direct source of inspiration for many artists and various art forums, including the last Berlin and Venice Biennale), has to face the challenge of transformation. How and why could political agon and agon as artistic strategy provoke movement and transformation instead of ending up in stasis and immobility? Morecropped-glasses3.jpg

Elementary structures of misreading: Saussure’s phenomenology and its lessons

UntitledA review by Miglena Nikolchina as a follow-up to Beata Stawarska’s 2015 visit to the Sofia Literary Theory Seminar. „Ranging from various questionable decisions by the editors of the Course (the famous picture of the tree, to quote a humorous example, seems to have been added by them) to Derrida’s assumptions in his critique of Saussure, Stawarska’s analysis presents and uncovers a fascinating blend of misreadings that were dictated by the need to simplify to psychological projections, institutional considerations, or genre-related oversights.“ Discussions will continue with Stawarska’s next visit in June 2016.

Kafka: Metamorphoses

За български, виж предходната статия.


Along with the ontological, ethical, and aesthetic issues, which Gregor Samsa’s metamorphosis into an insect raises, there is the further question – or, rather, a transformation of these issues through the question – of the status of this metamorphosis qua social critique in Kafka’s renowned novella. Is Gregor’s becoming-animal a failed revolt against the Oedipal structures of capitalism as some influential interpretations claim? Is it, perhaps, a successful revolt in so far as he sheds the programmatic effect of the logos and turns to music, as others suggest? Is it a matter of purely passive regress which succeeds, or does not succeed, in pronouncing its verdict upon the social order? Is this metamorphosis as sudden as it is instantaneous, or does it unfurl gradually? Is there a metamorphosis at all? For over a year, the Sofia Literary Theory Seminar dedicated their internal discussions to the careful reading of the novella in the light of their own methodological preoccupations. The results from this work were publicly presented (with considerable abbreviations) on October 21, 2015. Here we include the abstracts of the papers, which will appear in full in a book forthcoming in 2016.



Radosvet Kolarov

The essay investigates  the story of Franz Kafka “The Metamorphosis” as an allegory of human loneliness and alienation, and the despair of the human being facing the impossibility to be understood and to establish communication with the world. It explores the transformation of metaphorical expressions of everyday speech into fictional realities; the loss of speech of the protagonist Gregor Samsa, who has turned into an insect, as a gradually deepening process; the role of objects in the formation/destruction of human identity; and Samsa’s dual impulse to hide from the eyes of his family, and – on the other hand – to leave the room, which is the place of the metamorphosis, and be included in the family circle – an attempt, which ends  in failure and voluntarily meeting death.



Darin Tenev

Franz Kafka’s “The Metamorphosis” poses the theme of metamorphosis as a question. This paper is an attempt to read the story using its own elements as tools, as formal indications that make possible the tracing of the way the story itself builds a model of what metamorphosis is. By reading closely the first four paragraphs as a lens through which the rest of the story gets into focus, the paper argues that there is a dominant form of metamorphosis (covering the fields of economic exchange, traveling, communication) that puts an end to metamorphosis. The paradox of the story lies in the fact that the end of metamorphosis, the ceasing of all transformation, is yet another metamorphosis.



Miglena Nikolchina

The query whether Gregor Samsa’s becoming-animal escalates his passivity as a victim of the capitalist order, or is a form of resistance, turned into a heated ideological battleground in Eastern Europe during the Cold War era, with Kafka being perceived by the communist leaders as the direct cause of the 1968 Prague events. This text invokes this debate through the lens of Merab Mamardashvili’s concept of inverted form – Marx’s verwandelte Form – as not only irrational but also totally opaque and completely cut off from the links and processes that produce it. Notably, the word Verwandlung used in Kafka’s title appears also as the title of the second part of Marx’s Capital in order to designate neither more, nor less, the transformation of money into capital. If we read Kafka’s homonymous title through Marx’s title, the becoming-animal of Gregor may appear as the inverted form of the very mechanism which naturalizes the reproduction of capitalism per se. The present analysis tries to come up “from the back” ( in Mamardashvili’s words) of this naturalization by juxtaposing becoming-animal and becoming-machine through a parallel reading of Kafka’s novella (a man turns into an insect) and Stanislaw Lem’s novella “The Mask” (a woman turns out to be an insect-like machine). The identical result in both cases as the disappearance of the human allows the differentiation of metamorphosis qua subtraction. It thus brings to light a different logic, not the logic of exception, perhaps, but the logic of the excepted, which insists on the need to re-examine the question of the human.



Kamelia Spassova, Maria Kalinova

The negative transformation of Gregor Samsa in “Metamorphosis” into a half-monster and a half-non-animal is succeeded by a process of anagnorisis, which in our own reading represents a series of negations: ungeheuer, Ungeziefer, Untier. This is the transition that we shall label negative anagnorisis and, following the model of Aristotle, we shall use it to denote a transition from knowledge to a lack of knowledge. We defined the first negation, using Freud’s theoretical framework, as negation-repetition. Its clear-cut mark is the erasure of the difference in relation to the opposite. While negating itself, it in fact repeats itself. The second mode of negation was defined through Adorno’s propositions – as negation, rupturing the repetition. The negation-repetition succeeds to materialize itself into a singular object of negation. With Adorno this type of negation will be a material rupture of the event, the moment in Kafka’s prose when the train (the object) is launched into the social. These two types of negation – negation-repetition and negation-rupture of the repetition – work out and form together a third mode of negation: negation-metamorphosis or the means by which the metamorphosis becomes a series of ruptures.

In this sense, the metamorphosis in Kafka’s story is not the initial alteration but the synchronization of the focal point and the background in the process of negative anagnorisis, viewed as rupture and gradation in the continuum of negation.



Enyo Stoyanov

In his correspondence with Gershom Scholem, Walter Benjamin claims that one of Kafka’s “messianic categories” is “die Umkehr”, “the reversal”, a term that plays a significant role in Hölderlin’s meditations on Antigone.  The paper tries to map out the various reversals that take place in The Metamorphosis, pointing to their peculiar chiasmic character. After the obvious reversal that sets off the narrative of the story, Gregor subtly starts to enjoy his newfound body and engages in experimenting with its possibilities. But then at a certain point he is forced out of this trajectory of continuous non-human transformation and is set on a path of reestablishing his humanity. This double movement in Gregor’s logic of change results in a dual failure – he neither succeeds in fully inhabiting the potential of his new form, nor does he manage to fully reverse the change (even the sovereign gesture of sacrifice is denied to him). Furthermore, he is not the single focus of chiasmic transformations in the story – they spread towards the other characters, especially to his family and point to the deeper social and economic background of the various reversals in the story. The paper claims that persistence of these reversals is not really messianic, but ultimately produces a double impasse for the characters and their situation, as well as for the aesthetic categories, on which the narrative itself relies.



Boyan Manchev

This text unfolds in two phases, united by the problems of reflexivity: on one hand, the relation between the experience of death and the experience of “metamorphosis”, and on the other – reflexivity as basic characteristic of Kafka’s short story “Metamorphosis”. Kafka writes, again and again formulating the question why writing, to the point where this reflexive dimension becomes the driving force of writing itself. The writer writes as if he is dead for the world, but he also writes as one inhabiting a dead world, as far as the world of the work is the world of finitude. From that point of view “metamorphosis” would be the limit of the work, in a sense also the limit of writing. Thus metamorphosis would be thought not so much as transformation and transgression, but as final (and extreme) reflexivity of the form. Therefore Kafka’s “Metamorphosis” could be read as virtuosic manifestation of the reflexive modality of narrative form. In this story time is not only a priori form of the story, but also its “matter”, its “object”. Time that thinks itself – this is the time of metamorphosis. “Metamorphosis” tests the metamorphosis of form-time of narrative in reflexive perspective, thus opening the critical space of the metaliterary operation. That is why Kafka’s story appears as the field of a clash not only of a variety of interpretations, but of a certain ideology of interpretation if not of the order of interpretation itself.

Кафка: метаморфози

For English, see the above posting.


Наред с онтологическите, морално-етическите и естетическите аспекти на метаморфозата на Греогр Замза в насекомо, интерпретациите на прочутата новела на Кафка прибавят въпроса – или по-скоро ги видоизменят чрез въпроса за социално-критическия статут на това превращение. Дали ставането-животно на Грегор е неуспял опит за бунт срещу едипалните структури на капитализма, както е според някои тълкуватели? Дали е успял бунт, доколкото отхвърля програмиращите ефекти на логоса и се обръща към музиката, както твърдят други? Дали е чисто страдателен регрес, който успява или не успява да произнесе своята заклеймяваща присъда над социалния ред? Дали тази метаморфоза е внезапна или разтеглена във времето? Дали въобще има метаморфоза? В продължение на повече от година Софийският литертуроведски семинар посвети своите затворени сбирки на внимателен прочит на новелата в перспективата на собствените си методологически питания. Резултатите от тази работа бяха публично представени (със значителни съкращения) на 21.10.2015г. Тук предлагаме резюметата на статиите, които в пълния си вид ще се появят в сборник през 2016г.



Радосвет Коларов

Статията разглежда разказа на Франц Кафка „Метаморфозата” като алегория на човешката самота и отчуждение, отчаянието на човека пред невъзможността да бъде разбран и да установи комуникация със света. Изследвано е превръщането  на метафорични изрази от всекидневната реч във фикционални реалности; загубата на речта на героя Грегор Замза, превърнал се в насекомо, като постепенно засилващ се процес; ролята на предметите в изграждането/разрушаването на човешката идентичност; двойнственият импулс – на скриване от погледите на близките, и, от друга страна, клаустрофобния порив към напускане на стаята, мястото на метаморфозата –  приобщаване към семейното обкръжение, опит, завършил с провал и доброволно приета смърт.



Дарин Тенев

Метаморфозата на Франц Кафка поставя темата за метаморфозата като въпрос. Настоящата статия е опит да се прочете повествованието като се използват собствените му елементи като инструменти, като формални указания, които правят възможно проследяването на начина, по който то изгражда модел на това какво е метаморфоза. Чрез внимателен прочит на началните четири абзаца, използвани като леща, през която да се фокусира останалата част от произведението, статията развива идеята за една доминантна форма на метаморфоза (обхващаща икономически обмен, пътуване, комуникация), която слага край на метаморфозата. Парадоксът на произведението се крие в това, че краят на метаморфозата, прекъсването на трансформацията, на свой ред е метаморфоза, нов вид изменение.




Миглена Николчина

Въпросът дали ставането-животно на Грегор Замза ескалира страдателността му на жертва на капиталистическия ред, или й се съпротивлява, се превръща в арена на сблъсък в Източна Европа от ерата на Студената война, когато Кафка е произведен от комунистическата номенклатура в пряк причинител на събитията от Пражката пролет. Предлаганият текст преразглежда този дебат през идеята на Мамардашвили за превърнатите форми – Марксовата verwandelte Form – като не само ирационални, но и абсолютно непрозрачни, напълно отрязани от връзките и процесите, които са ги произвели. Всъщност думата от заглавието на Кафка Verwandlung се появява в заглавието на втората част на „Капиталът“, за да обозначи ни повече, ни по-малко от трансформацията на парите в капитал. Ако прочетем през Марксовото заглавие омонимното заглавие на Кафка, ставането-животно на Грегор ще се окаже превърната форма на механизма, който натурализира производството на капитализма като такъв. Настоящият анализ се опитва да „мине в гръб“ (по израза на Мамардашвили) на тази натурализация, като съпоставя ставането-животно и ставането-машина чрез успореден прочит на новелата на Кафка (един мъж се превръща в насекомо) и новелата на Станислав Лем „Маска“ (една жена се оказва насекомоподобна машина). Тъждествеността на резултата като изчезване на човека в двата случая позволява диференцирането на метаморфозата като изваждане и по такъв начин изявява една различна логика, ако не логика на изключителното, то във всеки случай логика на изключеното, налагаща преразглеждане на въпроса за човешкото.



Мария Калинова, Камелия Спасова

Началното отрицателно преображение на Грегор Замза в „Метаморфозата“ на полу-чудовище, полу-неживотно е последвано от процес на отразпознаване, ковто в нашето четене представлява серия от отрицания: ungeheuer, Ungeziefer, Untier. Това е преходът, който ще означим като негативен анагнорисис и по модела на Аристотел, това ще е преход от знание към незнание.

Първото отрицание, което дефинирахме с помощта на Фройдовата теоретичната рамка, е отрицание-повторение. Неговият ясен маркер е заличаването на разликата с противоположното. Докато се отрицава, то всъщност повтаря. Вторият модус на отрицанието изведохме през Адорно – като отрицание, прекъсващо повторението. Отрицанието-прекъсване успява да се материализира в сингуларен обект на отрицанието. При Адорно този вид отрицание ще бъде материален пробив на събитието, моментът в прозата на Кафка, когато влакът (обектът) се изстрелва в социалното. Тези два вида отрицание – отрицание-повторение и отрицание-прекъсване на повторението – сработват заедно и образуват трети модус на отрицание: отрицание-метаморфоза, или това ще бъде начинът, по който метаморфозата е серия от прекъсвания.

В този смисъл метаморфозата в разказа на Кафка не е началното изменение, а това синхронизиране на фокуса и фона в процеса на негативния анагнорисис, разгледана като прекъсване и степенуване в един континуум на отрицанието.



Еньо Стоянов

В кореспонденцията си с Гершом Шолем Валтер Бенямин заявява, че една от „месианските категории“ на Кафка е “die Umkehr”, “обратът”, понятие, което играе значима роля още в разсъжденията на Хьолдерлин върху “Антигона”. Настоящият текст се опитва да проследи разнообразните обрати в „Метаморфозата“ и се спира по специално върху особения им хиазмичен характер. След очевидния обрат, който претърпява в началото на разказа, Грегор сякаш постепенно започва да се наслаждава на новото си тяло и се заема с експериментиране с неговите възможности. Но в определен момент от наратива той е изтласкан от тази траектория на продължаваща нечовешка трансформация и поема по пътя на възстановяването на своята човечност. Това двойно движение в логиката на изменението на Грегор води до двоен провал – той нито успява да напълно да извлече потенциала на новата си форма, нито съумява да напълно да отмени изменението (дори суверенният жест на саможертвата му е отказан). Нещо повече, той не е единственият център на хиазмични трансформации в разказа – обратите се разпростират и върху другите персонажи (най-вече върху членовете на неговото семейство) и указват към имплицитните социални и икономически условия на разнородните метаморфози в „Метаморфозата“. Текстът настоява, че натрапливостта на тези обрати всъщност ни най-малко не е месианистична и произвежда двойна безизходица за персонажите и тяхната ситуация, както и за естетическите категории, на които разчита самият наратив на разказа.



Боян Манчев

Този текст се разгръща в две фази, обединени от проблематиката на рефлексивността: от една страна, връзката между опита за смъртта и опита на “метаморфозата”, а от друга, рефлексивността като основна характеристика на разказа на Кафка “Метаморфозата”. Кафка пише, поставяйки наново и наново въпроса защо се пише, докато този въпрос се превърне в основна движеща сила на писането. Писателят пише като мъртъв за света, но той пише и като обитаващ един мъртъв свят, доколкото светът на делото/творбата е светът на крайността. От тази гледна точка “метаморфозата” би била предела на делото/творбата, в този смисъл и предела на писмеността. Така, метаморфозата ще бъде мислена не толкова като трансформация и трансгресия, колкото като крайна (и екстремна) рефлексивност на формата. Следователно “Метаморфозата” на Кафка би могла да бъде четена съгласно хипотезата за виртуозна изява на рефлескивната модалност на формата на разказа. В този разказ времето е не само “априорна форма” на разказа, но и негова основна „материя”, основен „обект”. Времето, което мисли себе си – това е времето на метаморфозата. “Метаморфозата” изпитва метаморфозата на формата-време на разказа в рефлексивна перспектива, така разтваряйки критическото пространство на металитературната операция. Ето защо разказът на Кафка е поле на сблъсък не толкова на интерпретациите, колкото на определена идеология или на самия порядък на интерпретацията.



UTCP Symposium: Bartleby and Literary Figures

Диалогът между Софийския литературоведски семинар и Центъра по философия към Токийския университет продължава с гостуването в Токио на Дарин Тенев, Камелия Спасова и Мария Калинова на колоквиуми около темите „Отново Бартълби“ и „Литературните фигури“.


UTCP Workshop:

Bartleby Revisited

1st Session: 15:00-16:30, (Thu) December 17, 2015
2nd Session: 17:00-18:30, (Fri) December 18, 2015

Venue: Seminar Room, 2F, Bldg. 101, The University of Tokyo, Komaba

Kamelia Spassova (Sofia University), Maria Kalinova (Sofia University)
Kai Gohara (University of Tokyo), Futoshi Hoshino (University of Tokyo)

Literary Figures20151217181920_UTCP

Date: 13:00-17:00, Saturday, December 19, 2015
Venue: Room 1212, 1F, Bldg. 12, The University of Tokyo, Komaba

Darin Tenev (Sofia University) – The Philosophical Status of Literary Figures
Kamelia Spassova (Sofia University) – The History of the Term Figura in Auerbach
Maria Kalinova (Sofia University) – Human Being’s Last Word
Riyako Yamaoka (University of Tokyo) – The “Thousand Eyes” of Nietzsche according to Sarah Kofman
Hanako Takayama (University of Tokyo) – Blanchot and the Threshold of the Inaudible

Moderator: Futoshi Hoshino (University of Tokyo)

View original post

INAESTHETICS 4, Philosophy

Edited by Wilfried Dickhoff & Marcus Steinweg