Разговор върху книгата на Тодор Христов

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

1.24_todorПредставяне и разговор върху книгата на
Тодор Христов
„Свобода и суверенност в Априлското въстание”

24 януари, 18.00 часа Нова конферентна зала Ректорат, СУ

С участието на:
Димитър Вацов, 
Дарин Тенев, Момчил Христов, 
Леа Вайсова и Жана Цонева
Книгата представя резултатите от едно критическо изследване върху начините посредством изкуствата да се говори за свобода. Изследването се фокусира върху мотива за свободата като суверенитет по време на Априлското въстание и в по-късните исторически, литературни, популярни, мемоарни и юридически разкази за него. Интерес представлява именно това събитие, тъй като то се намира на границата между два режима на суверенитет, поради което позволява да се покаже как свободата може да бъде артикулирана по начин, различен от смятаните за естествени. По начин, който би могъл да обясни защо днес се завръща жаждата за пълна свобода, изгорила живота на въстаниците.

Tодор Христов е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, доктор по теория на литературата и по социология. Научните му интереси са в областта на критическата теория, културните изследвания, изследванията на властта и на съвременните форми на протест.

Фейсбук на събитието

Разговор върху книгата на Мария Калинова

mk_10.1

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

Представяне и разговор върху книгата на
MАРИЯ КАЛИНОВА
„Детство и интелектуална история у възрожденските автори”

тема на разговора:
Наследството на Възраждането
и българските интелектуалци

10 януари, 18.00 часа 
Нова конферентна зала Ректорат, СУ

С участието на: 
Тодор Христов, Яни Милчаков, 
Еньо Стоянов, Камелия Спасова

Разговорът е посветен на желанието да се търси метаниво, онази дистанция, която да сговори и синхронизира „късите“ авторитети на Българското възраждане, както и на възможността да се мисли за една по-обхватна, трансисторическа и транскултурна рамка, в която да се впишат българските интелектуалци.
Тези сложни завои и перипетии са подхванати в книгата на Мария Калинова „Детство и интелектуална история у възрожденските автори“ (Изд. „Литературен вестник“, София, 2012), тръгвайки от една възрожденска утопия за живеенето в „яв“, на открито и отворено, не насън, а наяве и наистина. Явът като че ли е самата публичност, в която възрожденския интелектуалец – привидно възрастен, а с разсъдък на дете – ще излезе извън „проходилката“ и ще се научи да ходи и говори, с всичките просвещенски конотации, влагани в тези човешки дейности.

Дали, когато разговаряме за това наследството на Възраждането, става дума за провал? И какви травми и временни решения произтичат от провала? Или става дума за една недовършена мисъл, която намира завършека си във всяко едно българско съвремие?

Фейсбук на събитието