The Linguistic Legacy in (Bulgarian) Literary Theory

!lagacy_ling_en

The conference The Linguistic Legacy in (Bulgarian) Literary Theory will take place on 27-29 November 2014 in Sofia University, Sofia, Bulgaria. It is organized by the Sofia University Department of Literary Theory and the Department of Literary Theory at the Institute for Literature at the Bulgarian Academy of Sciences. It is the third conference in a sequence which began with The Elusive Object of Literary Theory: the Invisible School of Miroslav Yanakiev, Nikola Georgiev and Radosvet Kolarov [November 2012] and Enlightenment versus Ideologeme (Tzvetan Stoyanov, Atanas Natev, Dimitar Avramov) [November 2013]. The ambition of the forthcoming gathering is to be the next step in the anamnesis and re-functionalization of key terms, concepts and thinkers in the field of literary theory both in Bulgaria, where it had a vital role to play, and elsewhere.
The conference sets as its task the foregrounding of the interactions between literary theory and linguistics and the (d)effects of the current separation between the two fields in order to throw new light on the role of generative figures like Ferdinand de Saussure and Gustave Guillaume, on the controversies surrounding the Russian formalists and Mikhail Bakhtin, on the seminal early work of Tzvetan Todorov and Julia Kristeva, on the multifarious influence of Yuri Lotman and the Tartu school, as well as the heterogeneous contribution of Bulgarian linguists (Georgi Gerdzhikov, Krasimir Manchev, Tzanko Mladenov, Yordan Penchev, Miroslav Yanakiev) to Bulgarian literary theory.
This specific perspective is expected to further the exploration carried out by the two previous forums and produce a more complex understanding of the theoretical context in the second half of the 20th century with a view to both the achievements of literary theory and the setbacks, criticisms  and blatant hostilities it has encountered. We believe that revisiting the political implications that literary theory used to have vis-à-vis ideological repression will bring into focus its potential for addressing the challenges that critical thinking faces today. Proposals for individual papers or panel discussions can be submitted at linguisticslegacy@gmail.com no later than 15.10.2014.

Advertisements

Наследството на лингвистиката в българската литературна теория

!lagacy_ling2

For English, see here.

Националната конференция „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” ще се проведа на 27, 28, 29 ноември 2014 г. Тя се организира от Катедра „Теория и история на литературата” и Направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН. Конференцията е трета по ред в подобен формат, организационен екип и теоретичен залог след форумите „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов” [2012 г.] и „Просветителство срещу идеологема (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов)”[2013 г.]. Силният интерес към тези форуми и интензивният академичен дебат, породен от тях, дава основание на организаторите да очакват и в третата среща питането за съдбата на българското литературознание да предизвика сериозен отклик.

Амбицията на „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” е да бъде следваща стъпка в осъществяването на започнатия в предишните две конференции мащабен теоретичен проект по анамнеза на ключови понятия, концепции и мислители с оглед на българската литературоведска общност. „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа” (неотдавна се появи и сборникът с текстове от конференцията) открои невидимото сговаряне и концептуалните и тематични връзки в делото на ключови за българското литературознание фигури – М. Янакиев, Н. Георгиев и Р. Коларов. „Просветителство срещу идеологема (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов)” отвори дискусията към хетерогенни направления в областта на естетиката и рефлексията върху литературата и изкуствата през 60-те и 70-те години, изследвайки функцията на хуманитаристкиката като опозиция спрямо репресивния официален дискурс.

Конференцията „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” ще отвори разговора за историята на българското литературознание с оглед на връзката му с езикознанието, както и (д)ефектите на профилирането на двете области днес. Форумът предполага насочване към явното или дискретно литературоведско присъствие на пораждащи фигури като Сосюр или Гийом, към споровете около руските формалисти и Бахтин, към ранните работи на Цветан Тодоров и Юлия Кръстева, към влиянието на Лотман и школата в Тарту, към приноса на български езиковеди като Георги Герджиков, Красимир Манчев, Цанко Младенов, Йордан Пенчев, Мирослав Янакиев и др. за българското литературознание от 60-те години насетне. През тази призма изследователските усилия ще бъдат насочени към по-нататъшно разгръщане на откроените в досегашните два научни форума въпроси, за да се подкрепи колективното усилие както за реконструиране на една по-сложна картина на хуманитарно-научния контекст след 1960-те години, така и за осмисляне с днешна дата на ролята на литературно-теоретичното мислене.

Насърчава се кандидатстването както с индивидуални заглавия по проблемите на конференцията, така и с предложения за тематични сесии. Крайният срок е 15.10.2014. Изпращайте заявките до  linguisticslegacy@gmail.com

 

Моделиране потенциалността на литературния образ

For English, see here.


IMG_1756
logo_lit.formenНа 2.07.2014 Дарин Тенев изнесе доклад върху Моделиране потенциалността на литературния образ в Мюнстерския университет. Този доклад е поредно събитие в рамките на международните работилници, замислени от Роберт Матиас Ердбеер, Иван Попов и Дарин Тенев и организирани от Катедрата по теория на литературата и Катедрата по германистика към Софийски университет „Св. Кл. Охридски” и докторантското училище „Литературна форма” към Мюнстерския университет. Работилниците имат за задача да очертаят проект за нова теория на моделите, която да може да обясни възникването и развиването на литературни форми, както и историята на литературната критика (с други думи, да обясни самата възможност за различни четения и ефекта, който тези четения упражняват върху литературата). По-подробна информация ще намерите тук Работилници по литературна теория на моделите

Modeling the Potentiality of the Literary Image


IMG_1756
logo_lit.formenOn July 2, 2014 Darin Tenev presented a paper on “Modeling the Potentiality of the Literary Image” at the Graduate College in the Westfällische Wilhelms Universität Münster. The paper was a follow-up to the most recent of a series of international workshops initiated by Robert Matthias Erdbeer, Ivan Popov and Darin Tenev and organized by the Departments of Literary Theory and of German Studies in the University of Sofia and the “Literarische Form” Graduate College in the Westfällische Wilhelms Universität Münster. The goal of this on-going project is to outline a new literary theory of models that could account for the generation and development of literary forms, and also for the history of literary criticism (in other words, to account for the very possibility of different readings and the effect these readings have had on literature). For a more detailed account of the work so far see WORKSHOPS ON LITERARY THEORY OF MODELS.

Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов

nevidimataСборникът “Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов” събира текстове от едноименната конференция, проведена на 28, 29, 30 ноември 2012 г. в СУ „Св. Климент Охридски“. Този научен форум беше иницииран и организиран от направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН и катедра Теория и история на литературата в СУ. Конкретният повод на събитието беше кръглата (седемдесет) годишнина на Радосвет Коларов. Целта беше литературоведското му дело да бъде осмислено през концептуалните и тематични връзки с делото на други две ключови за българското литературознание фигури – Мирослав Янакиев и Никола Георгиев. Нарекохме „невидима” създадената от тримата школа, защото тя се различава от традиционните школи, които имат свои манифести, тезиси, пространствени центрове. В същото време тяхната школа, свободна от всякакви белези на институционалност, е повече от видима. Ако има нещо устойчиво в българското литературознание от 40-50 години насам, то е именно в неотслабващото позоваване на техните идеи, теоретични построения и конкретни анализи. И това важи в еднаква степен за различни като поколение литературоведи – от тези, които са най-близо, до тези, които са най-далече от мисленето на тримата за литературата. Разбира се, под „мислене на тримата” съвсем не се има предвид, че те мислят еднакво. Обратното, една от съществените посоки на  конференцията беше вглеждането в точките, където най-остро личат различията помежду им, без да се подценяват и точките на единомислие. Изборът на заглавие най-напред на конференцията, след което и на този сборник, беше мотивиран от факта, че не съществува определение или описание на литературата, което да не е обречено на непълнота и което да не може да бъде оспорено. От друга страна, обаче, те тримата – Мирослав Янакиев, Никола Георгиев и Радосвет Коларов – са успявали през годините да улавят своя изплъзващ се предмет до възможния предел, до който това може да бъде постигнато. Този сборник е възможност съвременното българско литературознание да направи важна крачка към самоопознаването и самоосъзнаването си. От съставителите

Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов, София: издателство Литературен вестник, поредица Тълкувания, 2014. ISBN 978-954-9602-37-1

miroslav.yanakiev

nikola georgiev Radosvet Kolarov

Юлия Кръстева в София

Световноизвестният лингвист, семиотик и психоаналитик Юлия Кръстева ще бъде в България от 25 до 28 септември.

В съобщение, изпратено до проф. Миглена Николчина от СУ „Климент Охридски“, Юлия Кръстева пише, че ще се радва да се срещне със съученици и приятели от детството и юношеството си.

julia_kristeva_photo_sophie_zhang

Снимка: Sophie Zhang

Ето пълният текст на посланието на Юлия Кръстева:

Юлия Кръстева ще бъде в България от 25 до 28 септември и ще се радва да се срещне със съученици, познати и приятели, с които се е познавала по време на детството и юношеството си: в началното училище „Патриарх Евтимий”, в 33та гимназия на площад „Георги Димитров”, в специалност Френска филология в Софийски университет „Климент Охридски”, седмичника Средношколско знаме”, всекидневника „Народна младеж” и др.

Можете да й пишете на следния адрес:  julia.kristeva@univ-paris-diderot.fr

Il s’agit de signaler aux internautes que Julia Kristeva sera en Bulgarie du 25 au 28 septembre et qu’elle serait heureuse de rencontrer des condisciples, des connaissances et des amis qui l’ont connue au temps de son enfance et adolescence : école primaire Patriarche Eftimii, Lycée n° 33 « place Georges Dimitrov », département de philologie française à l’Université Clément Ochridski, hebdomadaire Srednochkolsko Zname, quotidien Narodna Mladez, etc .
Merci de vous signaler à l’adresse suivante : julia.kristeva@univ-paris-diderot.fr.