Наследството на лингвистиката

Научна конференция на тема:
Наследството на лингвистиката в българската литературна теория

Събитието ще се проведе на 27 и 28 ноември 2014 г. в „Нова конферентна зала“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Организатори на конференцията са направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН, катедра Теория и история на литературата в СУ „Св. Климент Охридски” и Културния център на Софийски университет.

Четвъртък 27.11. 2014,
Нова конферентна („огледалната”) зала

→10:00 – 12:30

Откриване: Амелия Личева 

Водеща: Амелия Личева

• Александър Панов (БАН): „Дръжте ми дискурса“ четвърт век по-късно
• Юлияна Стоянова (СУ): Наследството на лингвистиката в българската литература
• Мая Горчева (ПУ): Старобългаристът проф. Иван Добрев за новата българска литература, или за „безхитростната буквалност“ на филологическото
• Регина Койчева (БАН): Роман Якобсон и предизвикателствата на старобългарското стихосложение
• Огнян Ковачев (СУ): Език и езиково самосъзнание в беседите и трудовете на Петър Увалиев

12:00 – 12:30 Дискусия

 

→ 13:30 – 15:30

Водеща: Цвета Хубенова

• Александър Мануилов (СУ): Някои литературоведски и философски импликации на теорията за езиковия знак у Сосюр
• Гергана Златкова (СУ): Проблемът за литературната творба и изкуството в романа „Към Фара“ на В. Улф и творбите на Дж. Р. Р. Толкин в няколко аспекта от теорията за езика на Ф. дьо Сосюр
• Галина Кръстева (Полски институт): Полските предикативни форми на –но/-то при превода от полски на български език. Преводни съответствия.
• Димитър Георгиев: Произход на българските имена на растението глухарче (Origin of the Bulgarian names of the dandelion)

15:00 – 15:30 Дискусия

15:30 – 16:00 Кафе-пауза

→ 16:00 – 18:00

Водеща: Божана Филипова

• Цвета Хубенова (СУ): Кафка – в търсене на смисъл – безкрай
• Филип Стоилов (СУ): Особености на наратива в „Тристрам Шанди“ на Лоурънс Стърн
• Бранко С. Ристич (Прищински университет), Живорад М. Миленович (Прищински университет): Прилагане на иновативни дидактически и методически модели на интерактивно преподаване при различни нива на сложност в обучението по български език и литература в Сърбия
• Калина Захова (БАН): Професионална квалификация: филолог, учител по български език и литература

17:30 – 18:00 Дискусия

18: 30 Старото „Яйце”

Премиера на сборника “Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов”. Представят Миряна Янакиева и Бойко Пенчев.

„Нарекохме „невидима” създадената от тримата школа, защото тя се различава от традиционните школи, които имат свои манифести, тезиси, пространствени центрове. В същото време тяхната школа, свободна от всякакви белези на институционалност, е повече от видима. Ако има нещо устойчиво в българското литературознание от 40-50 години насам, то е именно в неотслабващото позоваване на техните идеи, теоретични построения и конкретни анализи.” От съставителите

Петък, 28.11. 2014,
Нова конферентна („огледалната”) зала

→ 10:00 – 12:00
Водеща: Камелия Спасова

• Ирен Александрова (СУ): Метафората – „оттук“ и „оттам“, възможностите на понятието
• Морис Фадел (НБУ): Езикът като обект срещу езика като медиум
• Катерина Клинкова (СУ): Изказването като единица на действието (речевите актове vs наратологията)
• Петя Осенова (СУ): Генеративизмът и отвъд него

11:30 – 12:00 Дискусия

→13:30 – 15:30

Водеща: Мария Калинова

• Мирена Славова (СУ): Античният трактат „За съчетаването“ на Дионисий Халикарнаски между лингвистиката и поетиката на текста
• Камелия Спасова (СУ): Двойни структури у Лотман. Към преобразуване на понятието мимесис
• Дарин Тенев (СУ): Модели на езика. Христо Тодоров и структуралисткото наследство
• Боян Манчев (СУ, НБУ): Действието на потенцията. Литературната теория между лингвистика и философия, или Гюстав Гийом и софийската гийомистка школа

15:00 – 15:30 Дискусия

15:30 – 16:00 Кафе-пауза

→ 16:00 – 17:30

Водещ: Морис Фадел

• Мария Калинова (СУ): Чисти кинетики. За радикалната материалност на езика
• Миглена Николчина (СУ): Звук (без) смисъл: фоническа организация на аутоматона
• Радосвет Коларов (БАН): Лингвистични понятия в терминологията на литературознанието

17:00 – 17:30 Дискусия

→ 18:00 – 19:00

Лингвистика и литературознание: миграция на понятия

Водеща: Миглена Николчина

Кръгла маса с участието на Радосвет Коларов, Мирена Славова, Петя Осенова, Боян Манчев, Морис Фадел.

Националната конференция „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” ще се проведe на 27 и 28ноември 2014 г. Тя се организира от Катедра „Теория и история на литературата”, Направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН и Културения център към СУ „Св. Климент Охридски. Конференцията е трета по ред в подобен формат, организационен екип и теоретичен залог след форумите „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов”[2012 г.] и „Просветителство срещу идеологема (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов)”[2013 г.]. Силният интерес към тези форуми и интензивният академичен дебат, породен от тях, дава основание на организаторите да очакват и в третата среща питането за съдбата на българското литературознание да предизвика сериозен отклик.

Амбицията на „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” е да бъде следваща стъпка в осъществяването на започнатия в предишните две конференции мащабен теоретичен проект по анамнеза на ключови понятия, концепции и мислители с оглед на българската литературоведска общност. „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа” открои невидимото сговаряне и концептуалните и тематични връзки в делото на ключови за българското литературознание фигури – М. Янакиев, Н. Георгиев и Р. Коларов. „Просветителство срещу идеологема (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов)” отвори дискусията към хетерогенни направления в областта на естетиката и рефлексията върху литературата и изкуствата през 60-те и 70-те години, изследвайки функцията на хуманитаристкиката като опозиция спрямо репресивния официален дискурс.

Конференцията „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” ще отвори разговора за историята на българското литературознание с оглед на връзката му с езикознанието, както и (д)ефектите на профилирането на двете области днес. Форумът предполага насочване към явното или дискретно литературоведско присъствие на пораждащи фигури като Сосюр или Гийом, към споровете около руските формалисти и Бахтин, към ранните работи на Цветан Тодоров и Юлия Кръстева, към влиянието на Лотман и школата в Тарту, към приноса на български езиковеди като Георги Герджиков, Красимир Манчев, Цанко Младенов, Йордан Пенчев, Мирослав Янакиев и др. за българското литературознание от 60-те години насетне. Най-сетне добре дошли са и перспективи към интернационалния контекст на тази проблематика. През тази призма изследователските усилия ще бъдат насочени към по-нататъшно разгръщане на откроените в досегашните два научни форума въпроси, за да се подкрепи колективното усилие както за реконструиране на една по-сложна картина на хуманитарно-научния контекст след 1960-те години, така и за осмисляне с днешна дата на ролята на литературно-теоретичното мислене.