Литературната теория: видимите и невидими битки

В този брой на History of Humanities (издание на Chicago University Press) е вторият форумен блок от публикации на Миглена Николчина, Камелия Спасова, Еньо Стоянов, Мария Калинова и Дарин Тенев. 20170928_172553Целта ни не е просто да впишем имената на Никола Георгиев, Радосвет Коларов и други български изследователи в световния диалог, а да демонстрираме релевантността на опита, придобит в усилието да се мисли теоретически в ситуация на репресия. А отвъд това – да докажем, че „режимите на релевантност“ (казано с термин от новата книга на Галин Тиханов) на теоретичното мислене не са останали в миналото, а са може би в още по-голяма степен предизвикателство днес, когато срастването на пазара с новите медии поражда тоталитароподобни структури и нагласи.

Forefronts – Derrida

Department of Literary Theory, Faculty for Slavonic Studies, “St. Kliment Ohridski” University of Sofia and Association for Deconstruction

 

derrida

June  25,  2018

New Conference Hall

09:00 – 09:15 Conference Opening

09:15 – 10:00 Daisuke Kamei, Inheritance of Deconstruction: the Question of Language

1964-1965

10:00 – 10:45 Zhana Damyanova, Notion and Concept in Derrida

10:45 – 11:15 Coffee break

11:15 – 12:00 Satoru Yoshimatsu, Bodily Duality? – From Derrida’s Seminar Life Death

12:00 – 12:45 Dimitar Kambourov, Private Doomsday: the Difference that Makes a

Difference or Why is it Difficult for Death to Conceive

12:45 – 14:15 Lunch Break

Hall No.1

14:15 – 15:15 Joseph Cohen, Raphael Zagury-Orly, Deconstruction and Justice – A Love

Story?

15:15-16:00 Rui Matsuba, The Animality of Hunger

16:00 – 16:15 Coffee break

16:15 – 17:00 Enyo Stoyanov, Derrida’s Demeure: Truth and Literature

17:00 – 17:45 Darin Tenev, Indicating the Impossible, or Why There Is No Method to

Derrida’s Deconstruction

17:45 – 18:00 Closing Remarks

МИМЕТИЧНИ МАШИНИ В ИЗРОДНАТА ДОЛИНА

Семинар "Софийски игри"

KSpassova Камелия Спасова

Присъединяването на музата на видеоигрите към сферата на естетическото поражда интересни теоретични отгласи. Естетически, от структурна гледна точка, видеоиграта е толкова поразителен обект! Той сам налага съживяването на релевантността на структурализма и семиотиката с цялата многопосочност на тяхната концептуална апаратура, а не само по отношение на наратологията. (вж. тук и тук) Наложително лице в лице с виртуалното и със завладяващата увлекателност – или направо завличането – в игрите се оказва да си припомним и конципириането на реализма, мимезиса, правдоподобността, отстранението и т. п.  Най-сетне психоаналитичната проблематика сама се натрапва от двете страни на монитора.

„Нечовешките фигури – восъчните статуи, куклите, марионетките, задвижените механизми, антропоморфните автомати, въобще
миметичните машини – са способни да ни хвърлят в непонятен ужас, да предизвикат обезпокоително-странен ефект, да тревожат човешкото, защото в тяхната имитация, в уподобяването им на човека нещо не е както трябва. Автоматизмът на изкачащото скрито дъно е основен при този…

View original post 228 more words

Robert Matthias Erdbeer. On the Verge of the Game: Postnarrative and Playability in Independent Gameplay

Семинар "Софийски игри"

rme7_359x510 Robert Matthias Erdbeer

Роберт Матиас Ердбеер преподава в Мюнстерския университет и е чест гост в България във връзка със серията от международни работилници, организирани от Катедрата по теория на литературата и Катедрата по германистика към Софийски университет „Св. Кл. Охридски” и докторантското училище „Литературна форма” към Мюнстерския университет.

В текста, който публикуваме с негово съгласие, той подхожда към все още несъстoялия се според него дебат между лудология и наратология през призмата на независими видеоигри като Притчата Стенли (The Stanley Parable), Пътеката (The Path), Скоро ще е лято (Bientôt l’été).

It has been claimed that storytelling, or more generally speaking: narrative, along with playing are the ontological foundations, or the universals, of humanity. However, what will happen with these universals once they are entangled in the practice of contemporary gaming? And, no less important, what will happen when these popular performances refrain from being popular…

View original post 48 more words

International Consortium of Critical Theory Programs

Софийският литературоведски семинар – наред с още няколко български научни и образователни центрове – е включен в Международния консорциум на програми за критическа теория. За повече информация вж. тук

Японско-български форум „Въображението на философията”

Dualis

21-22 септември 2016

Организиран от Боян Манчев, Футоши Хошино, Камелия Спасова, Васил Марков и Дарин Тенев

9-21Двудневният българско-японски форум Въображението на философията ще представи в лекционен и семинарен формат актуалните изследвания на японски и български философи и теоретици на изкуството. Предложената експериментална тема, Въображението на философията, предполага не само обсъждането на категорията въображение в рамките на философията, но и на способността на философията да въобразява понятия, да произвежда рефлексивни образи и фигури.

Форумът ще се проведе на английски език. Program in English below

View original post 305 more words

Нова книга на Радосвет Коларов Radosvet Kolarov’s New Book

13719707_10201998549442252_4640903091132705997_o

(For English, see below) Миглена Николчина. На предната линия на съвременните търсения. Рецензия за новоизлязлата книга на Радосвет Коларов. Елин-Пелин (София: Просвета, 2016).

(резюме) Коларов предлага иновативен прочит на един автор колкото класически, толкова и пренебрегван теоретически през последните десетилетия. Подходът му демонстрира познатото ни още от „Звук и смисъл“ майсторство да работи с всички регистри на художествения текст. Заедно с това, като проследява трансформативните ефекти на сетивно-материалните страни на художествената проза, Коларов по бележещ нови пътища начин отваря анализите си както към концептуалните „трансмодалности“ между философията и другите хуманитарни сфери, така и към културологичния ангажимент със социалното и политическото. Един прочит, който радикално преобразява клишираните представи за Елин Пелин.

Miglena Nikolchina. New Vistas for Theoretical Investigation A review of Radosvet Kolarov’s book Elin-Pelin (Sofia: Prosveta, 2016).

(abstract) The book presents a ground-breaking reading of a classical Bulgarian author who has been mostly neglected by theoreticians in recent decades. Kolarov’s approach demonstrates his capacity to work with all registers of the literary text, which has marked his writing ever since Sound and Sense (1983). By closely following the transformative effects of the material aspects of fiction, he innovatively opens his analyses to the conceptual “transmodalities” between philosophy and other spheres of the humanities, while remaining sensitive to facets of social and political engagement. After Kolarov’s reading, Elin Pelin will never be the same.IMG_1853

 

Pandora’s Daughters

As of yet, ON THE BLIND SPOT authors have been Alain Brossat (PLEBS INVICTA), Maurizio Lazzarato (The Making of the Indebted Man), and Giovanni Leghissa (Verfirmung der Gesellschaft/Incorporating Society). The series will continue in 2016 with its fourth edition called Pandora’s Daughters in collaboration with philosopher Boyan Manchev

Linguistic encounters: the performativity of active listening

24 June 2016, New Conference Room, Sofia University

Beata Stawarska University of Oregon

image1 In my talk, I examine social encounters in language by combining an inquiry into individual saying acts (otherwise called speech-acts) with a reflection on how the enabling and constraining social conditions impact the success of such acts in the present. In other words, I propose to work at the intersection of a micro-sociology of social encounters with a larger structural focus on historically contingent social positions. Yet my overall task is not only diagnostic but also emancipatory, and I seek resources for resisting the received and sedimented social relations of power, including at the level of the individual sayings themselves. I therefore recover Bourdieu’s central claim that language mirrors social conditions of power operative in our not-solely-linguistic lives but emphasize, in agreement with Butler’s conception of linguistic performativity, that an ongoing linguistic practice does not solely reflect but can also resist and revise dominant distributions of power by enacting novel social relations through the saying acts. I argue that both Bourdieu’s and Butler’s understanding of the language-power structure will benefit from integrating additional insights from speech act theory, specifically regarding the importance of the hearer’s uptake for a successful or felicitous performance of a speech act. Speech is typically thematized in terms of the vocal production made by an individual speaker or a group but I will argue, drawing on Austin and in agreement with Hornsby and Langton, that the hearer’s uptake, which includes at least minimal receptiveness to what the speaker is saying, constitutes an integral and active element of the total speech situation. Defined in this way, uptake belongs to the language and power structure since granting the speaker minimal receptivity can enable a speech act to function as such (for example, an attempted order to become an accomplished one) while withdrawing minimal receptivity can make the speech act flounder. I turn to Irigaray’s philosophy of dialogue across sexual difference to make a case for active listening as an emancipatory strategy that can re-authorize speakers who have been socially disempowered on account of their gender. Throughout, I seek to both recognize the weight of inherited social conventions in language and to recover the capacity for sociolinguistic renewal within the partially unscripted and potentially innovative interactions between language users in the present

June Readings of the Sofia Literary Seminar with the Participation of Beata Stawarska

624th June, New Conference Room, University of Sofia,

19:00. Beata Stawarska.  Linguistic Encounters: the Performativity of Active Listening

25th June,  Sofia University Central Library

12:00~13:00. Miglena Nikolchina. Will You Stay Here: Commons Ex Machina

13:00~14:00. Enyo Stoyanov. Kristeva and Deleuze on the Notion of Process

14:00~15:00.  Darin Tenev. Theory and Modeling. Lévi-Strauss, Badiou, Kristeva and the Modeling Activity

15:00~16:00. Radosvet Kolarov.  Hesitation, Undecidability, and Desire for the Other

16:00~17:00. Kamelia Spassova.  Mimesis and Modeling: Lotman’s Double Structures

17:00~18:00. Discussion: Lotman, Kristeva, and the Question of Theory

Съкратени версии на текстовете за „Метаморфозата“

12 страница Еньо
В „Литературен вестник“, с прекрасни илюстрции от Александър Байт9 страница Радосветошев.
10 страница Дарин11 страница Миглена13 страница Боян

Разговор за „Елин-Пелин“ от Радосвет Коларов

IMG_1797С участието на Бойко Пенчев, Дарин Тенев, Еньо Стоянов и Сирма Данова

Нова конферентна зала на СУ „Св. Кл. Охридски“, 2 юни 2016, 19 ч.

„Елин-Пелин“ (Просвета, 2016) на Радосвет Коларов събира нови и стари изследвания, съсредоточени основно около наблюдения върху ефектите на творческата памет за изграждането на художествения свят на разказвача. Акцентът върху автореминисценциите (и дори автопародиите) обвързва тези анализи с теоретичните предложения от предходната книга на Коларов „Повторение и сътворение“ . Очертаването на продуктивна междина в отношението между старо и ново, памет и творчество, повторение и сътворение тук е обозначена именно от неочаквано припомнения дефис в псевдонима на разказвача. Доколкото включените в  „Елин-Пелин“ текстове сами първоначално се появяват и преди, и след експлицитното разгръщане на  проекта за автотекстуално осмисляне на процеса на литературното  творчество, бихме могли с немалко основание да предположим, че  те указват към една креативност на паметта, свойствена и на работата на изследователския поглед.

„The World must be Romanticised“, Vorträge von Chantal Mouffe und Boyan Manchev

The agonistic theory of politics and art of one of the leading political philosophers today, Chantal Mouffe (whose work, besides of being major point of reference for the left political movements in Latin America and Europe, is a direct source of inspiration for many artists and various art forums, including the last Berlin and Venice Biennale), has to face the challenge of transformation. How and why could political agon and agon as artistic strategy provoke movement and transformation instead of ending up in stasis and immobility? Morecropped-glasses3.jpg