МИМЕТИЧНИ МАШИНИ В ИЗРОДНАТА ДОЛИНА

Семинар "Софийски игри"

Камелия Спасова

Присъединяването на музата на видеоигрите към сферата на естетическото поражда интересни теоретични отгласи. Естетически, от структурна гледна точка, видеоиграта е толкова поразителен обект! Той сам налага съживяването на релевантността на структурализма и семиотиката с цялата многопосочност на тяхната концептуална апаратура, а не само по отношение на наратологията. (вж. тук и тук) Наложително лице в лице с виртуалното и със завладяващата увлекателност – или направо завличането – в игрите се оказва да си припомним и конципириането на реализма, мимезиса, правдоподобността, отстранението и т. п.  Най-сетне психоаналитичната проблематика сама се натрапва от двете страни на монитора.

„Нечовешките фигури – восъчните статуи, куклите, марионетките, задвижените механизми, антропоморфните автомати, въобще
миметичните машини – са способни да ни хвърлят в непонятен ужас, да предизвикат обезпокоително-странен ефект, да тревожат човешкото, защото в тяхната имитация, в уподобяването им на човека нещо не е както трябва. Автоматизмът на изкачащото скрито дъно е основен при този…

View original post 228 more words