Boyan Manchev: Philosophy of Metamorphosis, Metamorphosis of Philosophy

Prof. Dr. Boyan Manchev
Philosophy of Metamorphosis, Metamorphosis of Philosophy

manchevLecture and seminar in English, 1,5 SWS, 1 resp. 2 ECTS credit points
lectures: 13.1., 20.1., 27.1., 10.2.2016, 6-8 pm (starts without academic quarter, no breaks), HZT studio 8
seminar: 14.1., 21.1., 28.1., 11.2.2016, 10-12 am
(starts without academic quarter, no breaks), HZT studio 8

In my books I am articulating metamorphosis as ontological concept as well as a critical instrument for reflexive intervention in the ‘ontology of the actuality’. The series of four lectures, accompanied by seminars, will propose a concise and experimental version of my philosophical proposals on the figure and the concept of metamorphosis, in direct connection to important tendencies in contemporary art, with special attention to contemporary dance and performance. Има още

Дискусия около „Нови форми на бунта“ в Софийския литературоведски семинар

Снимка: Яница Радева

Снимка: Яница Радева

На 26.09 Юлия Кръстева гостува на Софийския литературоведски семинар за дискусия върху нейната лекция „Нови форми на бунта“, състояла се същия ден в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“.  В дискусипта, водена от Миглена Николчина, участваха  Александър Кьосев, Амелия Личева, Дарин Тенев, Мария Калинова и Камелия Спасова. Техните изказвания можете да прочетете по-долу. Изказването на Юлия Кръстева очаквайте в най-скоро време във в. „Култура“.

Революциите: парадокси на „вътрешното” и „външното”
Александър Кьосев


Литературен вестник, бр.30/2014, стр. 12.

Не съм компетентен да обсъдя всички мотиви в блестящата лекция, която чухме от проф. Кръстева, особено в нейната психоаналитична част, затова реших да коментирам само една мисъл от нейния доклад – възловото изречение, което тя приписва на аржентински професор, но зад което и тя самата изцяло стои.

…преди да вдигнеш революция в квартала, трябва да направиш революция в себе си…

Както всички разбрахме, тук има амбиция за истинско преобръщане на идеята за революция и бунт. Революцията вече не отваря линеарното време към ново летоброене (както сме свикнали да мислим след идеолозите на буржоазната и комунистическата революция, а и след теоретици като Козелек, Хабермас и Фюре), а говори чрез скритите си етимологични пластове за въртене и връщане, движение не навън в социалния свят и обществения договор, не напред и нагоре в прогресистките хоризонти, а обратно, назад и в дълбочините на вътрешното, в трепета и пропастите на индивидуалното и психическия живот. Има още