June Readings of the Sofia Literary Seminar with the Participation of Beata Stawarska

624th June, New Conference Room, University of Sofia,

19:00. Beata Stawarska.  Linguistic Encounters: the Performativity of Active Listening

25th June,  Sofia University Central Library

12:00~13:00. Miglena Nikolchina. Will You Stay Here: Commons Ex Machina

13:00~14:00. Enyo Stoyanov. Kristeva and Deleuze on the Notion of Process

14:00~15:00.  Darin Tenev. Theory and Modeling. Lévi-Strauss, Badiou, Kristeva and the Modeling Activity

15:00~16:00. Radosvet Kolarov.  Hesitation, Undecidability, and Desire for the Other

16:00~17:00. Kamelia Spassova.  Mimesis and Modeling: Lotman’s Double Structures

17:00~18:00. Discussion: Lotman, Kristeva, and the Question of Theory

Advertisements

100 години от „Метаморфозата“ на Франц Кафка

Софийският литературоведски семинар 
представя своята перспектива към

100 години от „Метаморфозата“ на Франц Кафка

21.10.2015, 17.00 – 20.30 часа
Първа заседателна зала, СУ

kafka_poster„Метаморфозата“ на Франц Кафка излиза за първи път в октомврийския брой на списание „Белите страници“ (“Die Weißen Blätter”) през 1915 г., което е повод в световен мащаб този месец да бъде отбелязвана 100 годишнината от появата на обезпокоително-странната история на Грегор Замза. Това са същевременно сто години на теоретични, философски и критически подхващания на „Метаморфозата“, към която се обръщат редица видни философи и литературоведи на XX и ХХI в.: Юлия Кръстева, Цветан Стоянов, Цветан Тодоров, Мераб Мамардашвили, Катрин Малабу, Камю, Сартр, Хайдегер, Батай, Бланшо, Борхес, Адорно, Бенямин, Фуко, Дельоз и Гатари, Дерида, Агамбен, Зупанчич, Долар, Жижек, Бътлър и др. Парадигматични интерепретации на творчеството на Кафка с особена сила очертават интерпретативни нагласи през 60-те и 70-те. Дори може да говорим, че те представляват червена нишка в теоретични дискурс за статута на разказa, както и за самото литературно пространство.
Софийският литературоведски семинар – и по-конкретно Радосвет Коларов, Дарин Тенев, Миглена Николчина, Камелия Спасова, Еньо Стоянов и Боян Манчев – в продължение на изминалата една година се заеха с бавно четене на „Метаморфозата“ на Кафка. През призмата на тази история те ще се опитат да предложат собствената си перспектива към разрояващите се тенденции в съвременните философски и литературоведски дебати. Кръглата маса е интердисциплинарно отворена не само към полетата на литература и философия, където се полага творчеството на Кафка, но и към други сфери на мисленето. Централно за форума ще бъде понятието метаморфоза и възможностите то да се мисли като конструктивно за фикцията и фикционалните светове. По общият залог на подобна обсъждане е питането за статута на теорията днес.

В програмата:

17ч.
Радосвет Коларов – „Метаморфозата“ на Франц Кафка: Преображения на отчуждението
Дарин Тенев – Моделиране, метаморфоза: формалните указания на Кафка
Миглена Николчина – Метаморфоза и изваждане: от Кафка до Лем с Дельоз и Мамардашвили
18 – 18:30 ч. Дискусия

19ч.
Камелия Спасова | Мария Калиновa – Негативен анагнорисис. Серия от отрицания при Кафка
Еньо Стоянов – Обратът: хиазмичните трансформации на Грегор Замза
Боян Манчев – Отвъд творбата: „Метаморфозата“
20 – 20:30ч. Дискусия

Ръкописи и философски залози

2015-06-20 11.14.24Книгата върху Фердинан дьо Сосюр на Беата Ставарска, която на 20 юни изнесе лекция върху Сосюр и Юлия Кръстева по покана на СЛС в Централната библиотека на Софийския университет (благодарим на ръководството на библиотеката за мигновената реакция, която се наложи поради закъснения в полета на Ставарска), радикално преобръща философските импликации на неговото наследство и повдига по нов и интересен начин проблема за онези мислители (като се започне със Сократ), които са били реконструирани от последователите си на основата на записки и спомени от устните им беседи. 2015-06-20 11.14.36Освен на работата по по-късно издадени ръкописи на самия Сосюр, както и по кореспонденцията на неговите издатели и студенти, Ставарска разчита и на изтласканите по маргиналиите източноевропейски предшественици и по-късни интерпретатори на този толкова важен за хуманитарното мислене на 20 век езиковед. 2015-06-20 11.14.42Тя поставя в хоризонта на едно задълбочено философско обсъждане въпроса за намесата на чисто властовите ресурси в научната приемственост.Тръгвайки от преразглеждането на  влиянието на Сосюр, Ставарска предлага път за съгласуването на структура и субект и за преосмисляне на апориите на дееца в съвременното теоретично мислене. Нейните изводи засягат както казионните представи за структурализма, така и основанията на постструктуралистката му критика. Дискусиите – както се вижда от последната снимка – продължиха и в неформална софийска среда. 2015-06-20 14.53.12Те наведоха гостенката и домакините й на идеята да продължат обмена на идеи със семинар в рамките на Софийския литературоведски семинар догодина по същото време.

Миглена Николчина: Темпорални аспекти на видеоигрите

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски”
и Семинар за хуманитаристи
ви канят на:

ТЕМПОРАЛНИ АСПЕКТИ НА ВИДЕОИГРИТЕ
Публична лекция на проф. МИГЛЕНА НИКОЛЧИНА

seminAr_web-634x931Събитието е част от цикъла:
„Повторение и митологии: как (не) обясняваме трансформациите?“

30 март 2015 год., понеделник, 18:30 часа
Нова конферентна зала, Северно крило, Ректорат на СУ

На първото събитие проф. Миглена Николчина (катедра „Теория на литературата“, Факултет по славянски филологии, СУ) ще изнесе лекция на тема „Темпорални аспекти на видеоигрите“:

Между Омир и романа на модернизма анализът на епическото време във видеоигрите свидетелства както за наранената проективност на съвременната епоха, така и за политическите залози на интерактивните медии. Рядко употребяваното разграничение на Михаил Петровски между диспозиция и композиция е предложено тук като особено икономичен вход към техниките на свободата на играча, а позоваването на Юлия Кръстева за времето като забрава и гръм отваря възможност за преосмисляне на късото съединение между игра и социална реалност. Има още

Наследството на лингвистиката в българската литературна теория

Научна конференция на тема:
Наследството на лингвистиката в българската литературна теория

!lagacy_lingСъбитието ще се проведе на 27 и 28 ноември 2014 г. в „Нова конферентна зала“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Организатори на конференцията са направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН, катедра Теория и история на литературата в СУ „Св. Климент Охридски” и Културния център на Софийски университет.

Четвъртък 27.11. 2014,
Нова конферентна („огледалната”) зала

→10:00 – 12:30

Откриване: Амелия Личева 

Водеща: Амелия Личева

  • Александър Панов (БАН): „Дръжте ми дискурса“ четвърт век по-късно
  • Юлияна Стоянова (СУ): Наследството на лингвистиката в българската литература
  • Мая Горчева (ПУ): Старобългаристът проф. Иван Добрев за новата българска литература, или за „безхитростната буквалност“ на филологическото
  • Регина Койчева (БАН): Роман Якобсон и предизвикателствата на старобългарското стихосложение
  • Огнян Ковачев (СУ): Език и езиково самосъзнание в беседите и трудовете на Петър Увалиев

Има още

Дискусия около „Нови форми на бунта“ в Софийския литературоведски семинар

Снимка: Яница Радева

Снимка: Яница Радева

На 26.09 Юлия Кръстева гостува на Софийския литературоведски семинар за дискусия върху нейната лекция „Нови форми на бунта“, състояла се същия ден в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“.  В дискусипта, водена от Миглена Николчина, участваха  Александър Кьосев, Амелия Личева, Дарин Тенев, Мария Калинова и Камелия Спасова. Техните изказвания можете да прочетете по-долу. Изказването на Юлия Кръстева очаквайте в най-скоро време във в. „Култура“.

Революциите: парадокси на „вътрешното” и „външното”
Александър Кьосев


Литературен вестник, бр.30/2014, стр. 12.

Не съм компетентен да обсъдя всички мотиви в блестящата лекция, която чухме от проф. Кръстева, особено в нейната психоаналитична част, затова реших да коментирам само една мисъл от нейния доклад – възловото изречение, което тя приписва на аржентински професор, но зад което и тя самата изцяло стои.

…преди да вдигнеш революция в квартала, трябва да направиш революция в себе си…

Както всички разбрахме, тук има амбиция за истинско преобръщане на идеята за революция и бунт. Революцията вече не отваря линеарното време към ново летоброене (както сме свикнали да мислим след идеолозите на буржоазната и комунистическата революция, а и след теоретици като Козелек, Хабермас и Фюре), а говори чрез скритите си етимологични пластове за въртене и връщане, движение не навън в социалния свят и обществения договор, не напред и нагоре в прогресистките хоризонти, а обратно, назад и в дълбочините на вътрешното, в трепета и пропастите на индивидуалното и психическия живот. Има още