100 години от „Метаморфозата“ на Франц Кафка

Софийският литературоведски семинар 
представя своята перспектива към

100 години от „Метаморфозата“ на Франц Кафка

21.10.2015, 17.00 – 20.30 часа
Първа заседателна зала, СУ

kafka_poster„Метаморфозата“ на Франц Кафка излиза за първи път в октомврийския брой на списание „Белите страници“ (“Die Weißen Blätter”) през 1915 г., което е повод в световен мащаб този месец да бъде отбелязвана 100 годишнината от появата на обезпокоително-странната история на Грегор Замза. Това са същевременно сто години на теоретични, философски и критически подхващания на „Метаморфозата“, към която се обръщат редица видни философи и литературоведи на XX и ХХI в.: Юлия Кръстева, Цветан Стоянов, Цветан Тодоров, Мераб Мамардашвили, Катрин Малабу, Камю, Сартр, Хайдегер, Батай, Бланшо, Борхес, Адорно, Бенямин, Фуко, Дельоз и Гатари, Дерида, Агамбен, Зупанчич, Долар, Жижек, Бътлър и др. Парадигматични интерепретации на творчеството на Кафка с особена сила очертават интерпретативни нагласи през 60-те и 70-те. Дори може да говорим, че те представляват червена нишка в теоретични дискурс за статута на разказa, както и за самото литературно пространство.
Софийският литературоведски семинар – и по-конкретно Радосвет Коларов, Дарин Тенев, Миглена Николчина, Камелия Спасова, Еньо Стоянов и Боян Манчев – в продължение на изминалата една година се заеха с бавно четене на „Метаморфозата“ на Кафка. През призмата на тази история те ще се опитат да предложат собствената си перспектива към разрояващите се тенденции в съвременните философски и литературоведски дебати. Кръглата маса е интердисциплинарно отворена не само към полетата на литература и философия, където се полага творчеството на Кафка, но и към други сфери на мисленето. Централно за форума ще бъде понятието метаморфоза и възможностите то да се мисли като конструктивно за фикцията и фикционалните светове. По общият залог на подобна обсъждане е питането за статута на теорията днес.

В програмата:

17ч.
Радосвет Коларов – „Метаморфозата“ на Франц Кафка: Преображения на отчуждението
Дарин Тенев – Моделиране, метаморфоза: формалните указания на Кафка
Миглена Николчина – Метаморфоза и изваждане: от Кафка до Лем с Дельоз и Мамардашвили
18 – 18:30 ч. Дискусия

19ч.
Камелия Спасова | Мария Калиновa – Негативен анагнорисис. Серия от отрицания при Кафка
Еньо Стоянов – Обратът: хиазмичните трансформации на Грегор Замза
Боян Манчев – Отвъд творбата: „Метаморфозата“
20 – 20:30ч. Дискусия

Advertisements

Наследството на лингвистиката в българската литературна теория

!lagacy_ling2

For English, see here.

Националната конференция „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” ще се проведа на 27, 28, 29 ноември 2014 г. Тя се организира от Катедра „Теория и история на литературата” и Направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН. Конференцията е трета по ред в подобен формат, организационен екип и теоретичен залог след форумите „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов” [2012 г.] и „Просветителство срещу идеологема (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов)”[2013 г.]. Силният интерес към тези форуми и интензивният академичен дебат, породен от тях, дава основание на организаторите да очакват и в третата среща питането за съдбата на българското литературознание да предизвика сериозен отклик.

Амбицията на „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” е да бъде следваща стъпка в осъществяването на започнатия в предишните две конференции мащабен теоретичен проект по анамнеза на ключови понятия, концепции и мислители с оглед на българската литературоведска общност. „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа” (неотдавна се появи и сборникът с текстове от конференцията) открои невидимото сговаряне и концептуалните и тематични връзки в делото на ключови за българското литературознание фигури – М. Янакиев, Н. Георгиев и Р. Коларов. „Просветителство срещу идеологема (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов)” отвори дискусията към хетерогенни направления в областта на естетиката и рефлексията върху литературата и изкуствата през 60-те и 70-те години, изследвайки функцията на хуманитаристкиката като опозиция спрямо репресивния официален дискурс.

Конференцията „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” ще отвори разговора за историята на българското литературознание с оглед на връзката му с езикознанието, както и (д)ефектите на профилирането на двете области днес. Форумът предполага насочване към явното или дискретно литературоведско присъствие на пораждащи фигури като Сосюр или Гийом, към споровете около руските формалисти и Бахтин, към ранните работи на Цветан Тодоров и Юлия Кръстева, към влиянието на Лотман и школата в Тарту, към приноса на български езиковеди като Георги Герджиков, Красимир Манчев, Цанко Младенов, Йордан Пенчев, Мирослав Янакиев и др. за българското литературознание от 60-те години насетне. През тази призма изследователските усилия ще бъдат насочени към по-нататъшно разгръщане на откроените в досегашните два научни форума въпроси, за да се подкрепи колективното усилие както за реконструиране на една по-сложна картина на хуманитарно-научния контекст след 1960-те години, така и за осмисляне с днешна дата на ролята на литературно-теоретичното мислене.

Насърчава се кандидатстването както с индивидуални заглавия по проблемите на конференцията, така и с предложения за тематични сесии. Крайният срок е 15.10.2014. Изпращайте заявките до  linguisticslegacy@gmail.com