Нова книга на Радосвет Коларов Radosvet Kolarov’s New Book

13719707_10201998549442252_4640903091132705997_o

(For English, see below) Миглена Николчина. На предната линия на съвременните търсения. Рецензия за новоизлязлата книга на Радосвет Коларов. Елин-Пелин (София: Просвета, 2016).

(резюме) Коларов предлага иновативен прочит на един автор колкото класически, толкова и пренебрегван теоретически през последните десетилетия. Подходът му демонстрира познатото ни още от „Звук и смисъл“ майсторство да работи с всички регистри на художествения текст. Заедно с това, като проследява трансформативните ефекти на сетивно-материалните страни на художествената проза, Коларов по бележещ нови пътища начин отваря анализите си както към концептуалните „трансмодалности“ между философията и другите хуманитарни сфери, така и към културологичния ангажимент със социалното и политическото. Един прочит, който радикално преобразява клишираните представи за Елин Пелин.

Miglena Nikolchina. New Vistas for Theoretical Investigation A review of Radosvet Kolarov’s book Elin-Pelin (Sofia: Prosveta, 2016).

(abstract) The book presents a ground-breaking reading of a classical Bulgarian author who has been mostly neglected by theoreticians in recent decades. Kolarov’s approach demonstrates his capacity to work with all registers of the literary text, which has marked his writing ever since Sound and Sense (1983). By closely following the transformative effects of the material aspects of fiction, he innovatively opens his analyses to the conceptual “transmodalities” between philosophy and other spheres of the humanities, while remaining sensitive to facets of social and political engagement. After Kolarov’s reading, Elin Pelin will never be the same.IMG_1853

 

June Readings of the Sofia Literary Seminar with the Participation of Beata Stawarska

624th June, New Conference Room, University of Sofia,

19:00. Beata Stawarska.  Linguistic Encounters: the Performativity of Active Listening

25th June,  Sofia University Central Library

12:00~13:00. Miglena Nikolchina. Will You Stay Here: Commons Ex Machina

13:00~14:00. Enyo Stoyanov. Kristeva and Deleuze on the Notion of Process

14:00~15:00.  Darin Tenev. Theory and Modeling. Lévi-Strauss, Badiou, Kristeva and the Modeling Activity

15:00~16:00. Radosvet Kolarov.  Hesitation, Undecidability, and Desire for the Other

16:00~17:00. Kamelia Spassova.  Mimesis and Modeling: Lotman’s Double Structures

17:00~18:00. Discussion: Lotman, Kristeva, and the Question of Theory

Съкратени версии на текстовете за „Метаморфозата“

12 страница Еньо
В „Литературен вестник“, с прекрасни илюстрции от Александър Байт9 страница Радосветошев.
10 страница Дарин11 страница Миглена13 страница Боян

Разговор за „Елин-Пелин“ от Радосвет Коларов

IMG_1797С участието на Бойко Пенчев, Дарин Тенев, Еньо Стоянов и Сирма Данова

Нова конферентна зала на СУ „Св. Кл. Охридски“, 2 юни 2016, 19 ч.

„Елин-Пелин“ (Просвета, 2016) на Радосвет Коларов събира нови и стари изследвания, съсредоточени основно около наблюдения върху ефектите на творческата памет за изграждането на художествения свят на разказвача. Акцентът върху автореминисценциите (и дори автопародиите) обвързва тези анализи с теоретичните предложения от предходната книга на Коларов „Повторение и сътворение“ . Очертаването на продуктивна междина в отношението между старо и ново, памет и творчество, повторение и сътворение тук е обозначена именно от неочаквано припомнения дефис в псевдонима на разказвача. Доколкото включените в  „Елин-Пелин“ текстове сами първоначално се появяват и преди, и след експлицитното разгръщане на  проекта за автотекстуално осмисляне на процеса на литературното  творчество, бихме могли с немалко основание да предположим, че  те указват към една креативност на паметта, свойствена и на работата на изследователския поглед.

100 години от „Метаморфозата“ на Франц Кафка

Софийският литературоведски семинар 
представя своята перспектива към

100 години от „Метаморфозата“ на Франц Кафка

21.10.2015, 17.00 – 20.30 часа
Първа заседателна зала, СУ

kafka_poster„Метаморфозата“ на Франц Кафка излиза за първи път в октомврийския брой на списание „Белите страници“ (“Die Weißen Blätter”) през 1915 г., което е повод в световен мащаб този месец да бъде отбелязвана 100 годишнината от появата на обезпокоително-странната история на Грегор Замза. Това са същевременно сто години на теоретични, философски и критически подхващания на „Метаморфозата“, към която се обръщат редица видни философи и литературоведи на XX и ХХI в.: Юлия Кръстева, Цветан Стоянов, Цветан Тодоров, Мераб Мамардашвили, Катрин Малабу, Камю, Сартр, Хайдегер, Батай, Бланшо, Борхес, Адорно, Бенямин, Фуко, Дельоз и Гатари, Дерида, Агамбен, Зупанчич, Долар, Жижек, Бътлър и др. Парадигматични интерепретации на творчеството на Кафка с особена сила очертават интерпретативни нагласи през 60-те и 70-те. Дори може да говорим, че те представляват червена нишка в теоретични дискурс за статута на разказa, както и за самото литературно пространство.
Софийският литературоведски семинар – и по-конкретно Радосвет Коларов, Дарин Тенев, Миглена Николчина, Камелия Спасова, Еньо Стоянов и Боян Манчев – в продължение на изминалата една година се заеха с бавно четене на „Метаморфозата“ на Кафка. През призмата на тази история те ще се опитат да предложат собствената си перспектива към разрояващите се тенденции в съвременните философски и литературоведски дебати. Кръглата маса е интердисциплинарно отворена не само към полетата на литература и философия, където се полага творчеството на Кафка, но и към други сфери на мисленето. Централно за форума ще бъде понятието метаморфоза и възможностите то да се мисли като конструктивно за фикцията и фикционалните светове. По общият залог на подобна обсъждане е питането за статута на теорията днес.

В програмата:

17ч.
Радосвет Коларов – „Метаморфозата“ на Франц Кафка: Преображения на отчуждението
Дарин Тенев – Моделиране, метаморфоза: формалните указания на Кафка
Миглена Николчина – Метаморфоза и изваждане: от Кафка до Лем с Дельоз и Мамардашвили
18 – 18:30 ч. Дискусия

19ч.
Камелия Спасова | Мария Калиновa – Негативен анагнорисис. Серия от отрицания при Кафка
Еньо Стоянов – Обратът: хиазмичните трансформации на Грегор Замза
Боян Манчев – Отвъд творбата: „Метаморфозата“
20 – 20:30ч. Дискусия

Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов

nevidimataСборникът “Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов” събира текстове от едноименната конференция, проведена на 28, 29, 30 ноември 2012 г. в СУ „Св. Климент Охридски“. Този научен форум беше иницииран и организиран от направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН и катедра Теория и история на литературата в СУ. Конкретният повод на събитието беше кръглата (седемдесет) годишнина на Радосвет Коларов. Целта беше литературоведското му дело да бъде осмислено през концептуалните и тематични връзки с делото на други две ключови за българското литературознание фигури – Мирослав Янакиев и Никола Георгиев. Нарекохме „невидима” създадената от тримата школа, защото тя се различава от традиционните школи, които имат свои манифести, тезиси, пространствени центрове. В същото време тяхната школа, свободна от всякакви белези на институционалност, е повече от видима. Ако има нещо устойчиво в българското литературознание от 40-50 години насам, то е именно в неотслабващото позоваване на техните идеи, теоретични построения и конкретни анализи. И това важи в еднаква степен за различни като поколение литературоведи – от тези, които са най-близо, до тези, които са най-далече от мисленето на тримата за литературата. Разбира се, под „мислене на тримата” съвсем не се има предвид, че те мислят еднакво. Обратното, една от съществените посоки на  конференцията беше вглеждането в точките, където най-остро личат различията помежду им, без да се подценяват и точките на единомислие. Изборът на заглавие най-напред на конференцията, след което и на този сборник, беше мотивиран от факта, че не съществува определение или описание на литературата, което да не е обречено на непълнота и което да не може да бъде оспорено. От друга страна, обаче, те тримата – Мирослав Янакиев, Никола Георгиев и Радосвет Коларов – са успявали през годините да улавят своя изплъзващ се предмет до възможния предел, до който това може да бъде постигнато. Този сборник е възможност съвременното българско литературознание да направи важна крачка към самоопознаването и самоосъзнаването си. От съставителите

Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов, София: издателство Литературен вестник, поредица Тълкувания, 2014. ISBN 978-954-9602-37-1

miroslav.yanakiev

nikola georgiev Radosvet Kolarov