Наследството на лингвистиката в българската литературна теория

Научна конференция на тема:
Наследството на лингвистиката в българската литературна теория

!lagacy_lingСъбитието ще се проведе на 27 и 28 ноември 2014 г. в „Нова конферентна зала“ на СУ „Св. Климент Охридски“. Организатори на конференцията са направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН, катедра Теория и история на литературата в СУ „Св. Климент Охридски” и Културния център на Софийски университет.

Четвъртък 27.11. 2014,
Нова конферентна („огледалната”) зала

→10:00 – 12:30

Откриване: Амелия Личева 

Водеща: Амелия Личева

  • Александър Панов (БАН): „Дръжте ми дискурса“ четвърт век по-късно
  • Юлияна Стоянова (СУ): Наследството на лингвистиката в българската литература
  • Мая Горчева (ПУ): Старобългаристът проф. Иван Добрев за новата българска литература, или за „безхитростната буквалност“ на филологическото
  • Регина Койчева (БАН): Роман Якобсон и предизвикателствата на старобългарското стихосложение
  • Огнян Ковачев (СУ): Език и езиково самосъзнание в беседите и трудовете на Петър Увалиев

Има още

Advertisements

Наследството на лингвистиката в българската литературна теория

!lagacy_ling2

For English, see here.

Националната конференция „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” ще се проведа на 27, 28, 29 ноември 2014 г. Тя се организира от Катедра „Теория и история на литературата” и Направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН. Конференцията е трета по ред в подобен формат, организационен екип и теоретичен залог след форумите „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов” [2012 г.] и „Просветителство срещу идеологема (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов)”[2013 г.]. Силният интерес към тези форуми и интензивният академичен дебат, породен от тях, дава основание на организаторите да очакват и в третата среща питането за съдбата на българското литературознание да предизвика сериозен отклик.

Амбицията на „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” е да бъде следваща стъпка в осъществяването на започнатия в предишните две конференции мащабен теоретичен проект по анамнеза на ключови понятия, концепции и мислители с оглед на българската литературоведска общност. „Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа” (неотдавна се появи и сборникът с текстове от конференцията) открои невидимото сговаряне и концептуалните и тематични връзки в делото на ключови за българското литературознание фигури – М. Янакиев, Н. Георгиев и Р. Коларов. „Просветителство срещу идеологема (Цветан Стоянов, Атанас Натев, Димитър Аврамов)” отвори дискусията към хетерогенни направления в областта на естетиката и рефлексията върху литературата и изкуствата през 60-те и 70-те години, изследвайки функцията на хуманитаристкиката като опозиция спрямо репресивния официален дискурс.

Конференцията „Наследството на лингвистиката в българската литературна теория” ще отвори разговора за историята на българското литературознание с оглед на връзката му с езикознанието, както и (д)ефектите на профилирането на двете области днес. Форумът предполага насочване към явното или дискретно литературоведско присъствие на пораждащи фигури като Сосюр или Гийом, към споровете около руските формалисти и Бахтин, към ранните работи на Цветан Тодоров и Юлия Кръстева, към влиянието на Лотман и школата в Тарту, към приноса на български езиковеди като Георги Герджиков, Красимир Манчев, Цанко Младенов, Йордан Пенчев, Мирослав Янакиев и др. за българското литературознание от 60-те години насетне. През тази призма изследователските усилия ще бъдат насочени към по-нататъшно разгръщане на откроените в досегашните два научни форума въпроси, за да се подкрепи колективното усилие както за реконструиране на една по-сложна картина на хуманитарно-научния контекст след 1960-те години, така и за осмисляне с днешна дата на ролята на литературно-теоретичното мислене.

Насърчава се кандидатстването както с индивидуални заглавия по проблемите на конференцията, така и с предложения за тематични сесии. Крайният срок е 15.10.2014. Изпращайте заявките до  linguisticslegacy@gmail.com

 

Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов

nevidimataСборникът “Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов” събира текстове от едноименната конференция, проведена на 28, 29, 30 ноември 2012 г. в СУ „Св. Климент Охридски“. Този научен форум беше иницииран и организиран от направлението по Теория на литературата към Института за литература при БАН и катедра Теория и история на литературата в СУ. Конкретният повод на събитието беше кръглата (седемдесет) годишнина на Радосвет Коларов. Целта беше литературоведското му дело да бъде осмислено през концептуалните и тематични връзки с делото на други две ключови за българското литературознание фигури – Мирослав Янакиев и Никола Георгиев. Нарекохме „невидима” създадената от тримата школа, защото тя се различава от традиционните школи, които имат свои манифести, тезиси, пространствени центрове. В същото време тяхната школа, свободна от всякакви белези на институционалност, е повече от видима. Ако има нещо устойчиво в българското литературознание от 40-50 години насам, то е именно в неотслабващото позоваване на техните идеи, теоретични построения и конкретни анализи. И това важи в еднаква степен за различни като поколение литературоведи – от тези, които са най-близо, до тези, които са най-далече от мисленето на тримата за литературата. Разбира се, под „мислене на тримата” съвсем не се има предвид, че те мислят еднакво. Обратното, една от съществените посоки на  конференцията беше вглеждането в точките, където най-остро личат различията помежду им, без да се подценяват и точките на единомислие. Изборът на заглавие най-напред на конференцията, след което и на този сборник, беше мотивиран от факта, че не съществува определение или описание на литературата, което да не е обречено на непълнота и което да не може да бъде оспорено. От друга страна, обаче, те тримата – Мирослав Янакиев, Никола Георгиев и Радосвет Коларов – са успявали през годините да улавят своя изплъзващ се предмет до възможния предел, до който това може да бъде постигнато. Този сборник е възможност съвременното българско литературознание да направи важна крачка към самоопознаването и самоосъзнаването си. От съставителите

Изплъзващият се предмет на литературознанието. Невидимата школа: Мирослав Янакиев, Никола Георгиев, Радосвет Коларов, София: издателство Литературен вестник, поредица Тълкувания, 2014. ISBN 978-954-9602-37-1

miroslav.yanakiev

nikola georgiev Radosvet Kolarov