June Readings of the Sofia Literary Seminar with the Participation of Beata Stawarska

624th June, New Conference Room, University of Sofia,

19:00. Beata Stawarska.  Linguistic Encounters: the Performativity of Active Listening

25th June,  Sofia University Central Library

12:00~13:00. Miglena Nikolchina. Will You Stay Here: Commons Ex Machina

13:00~14:00. Enyo Stoyanov. Kristeva and Deleuze on the Notion of Process

14:00~15:00.  Darin Tenev. Theory and Modeling. Lévi-Strauss, Badiou, Kristeva and the Modeling Activity

15:00~16:00. Radosvet Kolarov.  Hesitation, Undecidability, and Desire for the Other

16:00~17:00. Kamelia Spassova.  Mimesis and Modeling: Lotman’s Double Structures

17:00~18:00. Discussion: Lotman, Kristeva, and the Question of Theory

Съкратени версии на текстовете за „Метаморфозата“

12 страница Еньо
В „Литературен вестник“, с прекрасни илюстрции от Александър Байт9 страница Радосветошев.
10 страница Дарин11 страница Миглена13 страница Боян

Парачовешкото

ПАРАЧОВЕШКОТО: ГРАЦИЯ И ГРАВИТАЦИЯ
двудневен форум в чест на проф. Миглена Николчина

Катедрата по теория и история на литературата
Културният център на СУ

11 ноември 2015 г., 16:00 ~ 19:00 часа
12 ноември 2015 г., 17:00 ~ 20:00 часа
Нова конферентна зала
Ректорат на СУ

mn_forumТова е движението, което разкрива нарушаването на грацията, неграциозността, появяваща се помежду бога и марионетката. Тази неграциозност е приписана на смутената от съзнанието гравитация. Тя е мястото на раздвоение, отворено между бога и марионетката и заето от човека (и човешкото съзнание) като сцена на изгубената грация. Най-сетне идва движението, което обещава възвръщане на грацията.

Миглeна Николчина, „Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке“, Критика и хуманизъм, извънреден брой/ 2006, 74.

Не вярваме в суеверието на юбилеите, но шестдесетгодишният юбилей на професор Миглена Николчина е прекрасен повод да се засвидетелства уважението към многостранното й творчество, което създава, споява и поддържа общности, допринася за въвеждането на нови проблематики, нови въпроси и нови перспективи. Като човек на науката, като преподавателка, като авторка на поезия и проза, в продължение на повече от тридесет години Миглена Николчина разпитва и обговаря границите на човешкото, стои в основата на стотици начинания, пресича пределите на дисциплини и полета. Форумът Парачовешкото: грация и гравитация е покана хубавите разговори, които тя винаги е провокирала и вдъхновявала, да продължат.
Онова, което минава като безпокойство през книгите на Миглена Николчина е разбирането, че няма как да се породи истинско мислене без памет, но също така и тревожното питане: къде са местата и средите, които интензифицират критическата мисъл днес. Това, което може да разчетем както в теоретичните, така и в творческите й практики, е грижа за настоящето, грижа за произвеждане на идното, грижа за презареждане на социалното въображение. И главното: поставянето на човешкото като незавършен проект и дирене на нови гравни и антигравни полета пред него. Има още

100 години от „Метаморфозата“ на Франц Кафка

Софийският литературоведски семинар 
представя своята перспектива към

100 години от „Метаморфозата“ на Франц Кафка

21.10.2015, 17.00 – 20.30 часа
Първа заседателна зала, СУ

kafka_poster„Метаморфозата“ на Франц Кафка излиза за първи път в октомврийския брой на списание „Белите страници“ (“Die Weißen Blätter”) през 1915 г., което е повод в световен мащаб този месец да бъде отбелязвана 100 годишнината от появата на обезпокоително-странната история на Грегор Замза. Това са същевременно сто години на теоретични, философски и критически подхващания на „Метаморфозата“, към която се обръщат редица видни философи и литературоведи на XX и ХХI в.: Юлия Кръстева, Цветан Стоянов, Цветан Тодоров, Мераб Мамардашвили, Катрин Малабу, Камю, Сартр, Хайдегер, Батай, Бланшо, Борхес, Адорно, Бенямин, Фуко, Дельоз и Гатари, Дерида, Агамбен, Зупанчич, Долар, Жижек, Бътлър и др. Парадигматични интерепретации на творчеството на Кафка с особена сила очертават интерпретативни нагласи през 60-те и 70-те. Дори може да говорим, че те представляват червена нишка в теоретични дискурс за статута на разказa, както и за самото литературно пространство.
Софийският литературоведски семинар – и по-конкретно Радосвет Коларов, Дарин Тенев, Миглена Николчина, Камелия Спасова, Еньо Стоянов и Боян Манчев – в продължение на изминалата една година се заеха с бавно четене на „Метаморфозата“ на Кафка. През призмата на тази история те ще се опитат да предложат собствената си перспектива към разрояващите се тенденции в съвременните философски и литературоведски дебати. Кръглата маса е интердисциплинарно отворена не само към полетата на литература и философия, където се полага творчеството на Кафка, но и към други сфери на мисленето. Централно за форума ще бъде понятието метаморфоза и възможностите то да се мисли като конструктивно за фикцията и фикционалните светове. По общият залог на подобна обсъждане е питането за статута на теорията днес.

В програмата:

17ч.
Радосвет Коларов – „Метаморфозата“ на Франц Кафка: Преображения на отчуждението
Дарин Тенев – Моделиране, метаморфоза: формалните указания на Кафка
Миглена Николчина – Метаморфоза и изваждане: от Кафка до Лем с Дельоз и Мамардашвили
18 – 18:30 ч. Дискусия

19ч.
Камелия Спасова | Мария Калиновa – Негативен анагнорисис. Серия от отрицания при Кафка
Еньо Стоянов – Обратът: хиазмичните трансформации на Грегор Замза
Боян Манчев – Отвъд творбата: „Метаморфозата“
20 – 20:30ч. Дискусия

Миглена Николчина: Темпорални аспекти на видеоигрите

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски”
и Семинар за хуманитаристи
ви канят на:

ТЕМПОРАЛНИ АСПЕКТИ НА ВИДЕОИГРИТЕ
Публична лекция на проф. МИГЛЕНА НИКОЛЧИНА

seminAr_web-634x931Събитието е част от цикъла:
„Повторение и митологии: как (не) обясняваме трансформациите?“

30 март 2015 год., понеделник, 18:30 часа
Нова конферентна зала, Северно крило, Ректорат на СУ

На първото събитие проф. Миглена Николчина (катедра „Теория на литературата“, Факултет по славянски филологии, СУ) ще изнесе лекция на тема „Темпорални аспекти на видеоигрите“:

Между Омир и романа на модернизма анализът на епическото време във видеоигрите свидетелства както за наранената проективност на съвременната епоха, така и за политическите залози на интерактивните медии. Рядко употребяваното разграничение на Михаил Петровски между диспозиция и композиция е предложено тук като особено икономичен вход към техниките на свободата на играча, а позоваването на Юлия Кръстева за времето като забрава и гръм отваря възможност за преосмисляне на късото съединение между игра и социална реалност. Има още

Стоян Асенов: Битие и отсъствие

asenovСофийският литературоведски семинар
Културният център на СУ
Университетско издателство

Представяне и разговор
върху книгата на Стоян Асенов

БИТИЕ И ОТСЪСТВИЕ
Достоевски и опитът за смъртта

11 март 2015 год., сряда, 18.00 часаю
Нова конферентна зала, Северно крило, Ректорат на СУ
С участието на: Миглена Николчина, Калин Янакиев, Тони Николов 

Аз бях в последния миг – книгата „Битие и отсъствие. Достоевски и опитът за смъртта” (2014) е размишление върху този известѐн и узнат последен миг, анализ на граничната ситуация, свързана с преживяването на смъртта, и по-точно Има още

Дискусия около „Нови форми на бунта“ в Софийския литературоведски семинар

Снимка: Яница Радева

Снимка: Яница Радева

На 26.09 Юлия Кръстева гостува на Софийския литературоведски семинар за дискусия върху нейната лекция „Нови форми на бунта“, състояла се същия ден в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“.  В дискусипта, водена от Миглена Николчина, участваха  Александър Кьосев, Амелия Личева, Дарин Тенев, Мария Калинова и Камелия Спасова. Техните изказвания можете да прочетете по-долу. Изказването на Юлия Кръстева очаквайте в най-скоро време във в. „Култура“.

Революциите: парадокси на „вътрешното” и „външното”
Александър Кьосев


Литературен вестник, бр.30/2014, стр. 12.

Не съм компетентен да обсъдя всички мотиви в блестящата лекция, която чухме от проф. Кръстева, особено в нейната психоаналитична част, затова реших да коментирам само една мисъл от нейния доклад – възловото изречение, което тя приписва на аржентински професор, но зад което и тя самата изцяло стои.

…преди да вдигнеш революция в квартала, трябва да направиш революция в себе си…

Както всички разбрахме, тук има амбиция за истинско преобръщане на идеята за революция и бунт. Революцията вече не отваря линеарното време към ново летоброене (както сме свикнали да мислим след идеолозите на буржоазната и комунистическата революция, а и след теоретици като Козелек, Хабермас и Фюре), а говори чрез скритите си етимологични пластове за въртене и връщане, движение не навън в социалния свят и обществения договор, не напред и нагоре в прогресистките хоризонти, а обратно, назад и в дълбочините на вътрешното, в трепета и пропастите на индивидуалното и психическия живот. Има още

Миглена Николчина: „Деви, рицари, кралици“

ИК Жанет 45 представя
„Деви, рицари, кралици“ от Миглена Николчина
mn
Да си жена, да си влюбен(а), да си поет (мъж или жена) – как е изглеждало или по-скоро как се е изписвало това през Средновековието и Ренесанса? От девата воин до вещицата, от влюбения рицар до ренесансовия мошеник, тази книга преплита легендарното, биографичното, интимното и не дотам известното със знакови за европейската цивилизация имена Данте и Беатриче, Петрарка и Лаура, Микеланджело и Витория Колона, Дон Кихот и Дулсинея, Шекспир и Смуглата дама…

Думи за книгата от Борис Минков

19.09.14 петък 19:00
открита сцена на Алея на книгата
пл. Света Неделя

Моделиране потенциалността на литературния образ

For English, see here.


IMG_1756
logo_lit.formenНа 2.07.2014 Дарин Тенев изнесе доклад върху Моделиране потенциалността на литературния образ в Мюнстерския университет. Този доклад е поредно събитие в рамките на международните работилници, замислени от Роберт Матиас Ердбеер, Иван Попов и Дарин Тенев и организирани от Катедрата по теория на литературата и Катедрата по германистика към Софийски университет „Св. Кл. Охридски” и докторантското училище „Литературна форма” към Мюнстерския университет. Работилниците имат за задача да очертаят проект за нова теория на моделите, която да може да обясни възникването и развиването на литературни форми, както и историята на литературната критика (с други думи, да обясни самата възможност за различни четения и ефекта, който тези четения упражняват върху литературата). По-подробна информация ще намерите тук Работилници по литературна теория на моделите

Едип или Сократ: литературните примери у философите

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

Едип или Сократ:
литературните примери у философите

ks_4.16разговор върху книгата на

Камелия Спасова
Събитие и пример у Платон и Аристотел 

 

16 април 2014 г., 19.00 часа

Театрална зала, СУ, Ректорат

С участието на:

Миглена Николчина, Иван Добчев, Виолета Дечева, Невена Панова, Васил Видински 

 

Разговорът е фокусиран около питането: защо философите обичат да си служат с примери, които да илюстрират сложни идеи, тези, концепции или заплетени метафизични въпроси. Не е ли работата с Едиповците, Сократовците и Антигоните подвеждаща и опасна за теоретичните парадигми, които често биват атакувани и подривани от следходниците през използванитев тях литературни примери. „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ отказва да даде окончателен отговор. За начало книгата предлага да гледаме в две посоки, като се спира на изходна културна дихотомия, проектирана върху фигурите на Аристотел и Платон. Има още

Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет II: 15 години по-късно

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет II: 15 години по-късно

разговор върху книгата на 

kiossev (3)Александър Кьосев

Караниците около четенето

(Научни дискусии, публични дебати и институционални конфликти около природата и състоянието на четенето 1960-2012 г.) 

13 март 2014 г., 19.00 часа

Нова конферентна зала, Ректорат, СУ

С участието на:
Миглена Николчина, Боян Манчев, Дарин Тенев, Мария Калинова, Еньо Стоянов

Караниците около четенето е интердисциплинарна книга, която описва и коментира научните дискусии, публичните дебати и институционалните конфликти около един възлов въпрос на съвременността – съдбата на четенето и читателя. Тя проследява настоящото равнище на тази проблематика в различни национални ситуации и различни научни полета – литературна наука, културни изследвания, социология, история на книгата, психология, когнитивистика. Разнообразните подходи кулминират в няколко важни питания: какво точно е четенето; как не само да научим, но и да мотивираме децата да четат; какви са политиките на четенето; и какво точно трябва да разбираме под „грамотност“ и „читателска компетентност“. В последната глава те са разгледани на фона на глобализацията, новите медии и дигиталната революция, които променят основните културни, образователни и технологични условия на читателския акт – а с това и самия него. Има още

Разговор върху книгата на Невена Панова

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

2.18_nevenaПредставяне и разговор върху книгата на

Невена Панова
МИМЕОПОЛИС

18 февруари 2014 г., 18.00 часа Нова конферентна зала Ректорат, СУ

С участието на:
Миглена Николчина, Боян Манчев, 
Георги Гочев, Огнян Касабов, Морис Фадел

В основата на изследването стоят два по-общи и по-обхватни проекта: за проучване на античната литературна и на античната политическа теория. В случая са предложени наблюдения върху един по-частен културен феномен, който обединява двете първоначални ориентации, защото намира своята изява и в сферата на литературното, и на политическото – подражанието, мимесис, като същностен акт на създаване на произведения на изкуството, от една страна, но и на действане и напътстване на членовете на общността, от друга. Анализираните свидетелства са основно от последния Платонов диалог „Закони”, но са интерпретирани също ключови пасажи от „Държавата” и от някои други Платонови произведения. Като отправна точка на проучването може да бъде посочена следната мисъл на Платон: „Цялото ни държавно устройство е изградено като подражание на най-красивия и най-достоен живот” (Закони, VII, 817b).

Невена Панова преподава старогръцки език и литература в Катедрата по класическа филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследователските й интереси са в областта на историята и теорията на старогръцката литература, на философската проза (Платон), на рецепцията на античността в българските литература и култура и в съвременната философия. За подробна автобиография и публикации виж тук.

Фейсбук на събитието

Миглена Николчина „Изгубените еднорози на революцията“

Представяне и разговор върху книгата на

 Миглена Николчина
„Изгубените еднорози на революцията. Българските интелектуалци през 1980-те и 1990-те години”

 С участието на: Александър Кьосев и Деян Деянов

20 ноември, сряда, 19:00 часа
Театрална зала на СУ, Ректорат

Представянето на книгата, която се опира на специфичния научен и политически опит на българските интелектуалци през последните две десетилетия на 20 век, ще протече като дискусия и дебат с участието на двамата протагонисти/ антагонисти на изследването Александър Кьосев и Деян Деянов. Този дебат неизбежно ще засегне проблема за ролята на университета и теоретичното мислене в разбирането, критиката и практическото обновление на политическото – както с оглед на „университетския андъргроунд”  на 1980-те, така и с оглед на по-късните и на актуалните събития. Има още

Лекция на Кобаяши Ясуо

!Yasuo-Kobayashi

„Никога да не отстъпваш празнотата“: една бедствена мисъл след катастрофата
(или невъзможната метаморфоза към мъдреца)

[лекция на френски език, с превод]

Модератор: Боян Манчев
Дискутанти: Миглена Николчина, Дарин Тенев, Боян Манчев

31 октомври
18:00~20:00

61 зала, Факултет по журналистика и масова комуникация, ул. Московска 49

Проф. Ясуо Кобаяши е директор на Центъра за философия на Токийския университет, един от най-изтъкнатите съвременни японски мислители, автор на ред книги в областта на културната теория, естетиката и политическата философия (сред последните му произведения са Апории на сърцето – между щастието и смъртта; Светът на Микел Барсело; Деконструкция на историята; Одисея на знанието), водещ посредник на европейската и в частност на съвременната френска философия в Япония.
Проф. Кобаяши ще открие форума „Метаморфоза и катастрофа“ с лекция, разгръщаща размислите му след катастрофата във Фукушима и поставяща въпроса за задачата на мисълта пред бедствието. Лекцията на проф. Кобаяши е свързана с книгата му Катастрофата на битието (Токио, 2012) и ще бъде придружена от документален филмов материал и последвана от дебат с организаторите на форума Боян Манчев, Дарин Тенев и Миглена Николчина.

Организатори:

Софийски литературоведски семинар
Център за философия към Токийския университет (UTCP)
Институт за критически социални изследвания
Културният център на Софийски университет

Спекулативни залежи в българския език

Програма на конференцията

[ 9.00-9.15 – Откриване

9.15-11.00 – Водещ – д-р Васил Видински ]

проф. Георги Каприев – Динамиката на “византийското” мислене и нейната еквивалентност в българския език

проф. Миглена Николчина – Философският език на 1980-те Има още