Съкратени версии на текстовете за „Метаморфозата“

12 страница Еньо
В „Литературен вестник“, с прекрасни илюстрции от Александър Байт9 страница Радосветошев.
10 страница Дарин11 страница Миглена13 страница Боян

Advertisements

Парачовешкото

ПАРАЧОВЕШКОТО: ГРАЦИЯ И ГРАВИТАЦИЯ
двудневен форум в чест на проф. Миглена Николчина

Катедрата по теория и история на литературата
Културният център на СУ

11 ноември 2015 г., 16:00 ~ 19:00 часа
12 ноември 2015 г., 17:00 ~ 20:00 часа
Нова конферентна зала
Ректорат на СУ

mn_forumТова е движението, което разкрива нарушаването на грацията, неграциозността, появяваща се помежду бога и марионетката. Тази неграциозност е приписана на смутената от съзнанието гравитация. Тя е мястото на раздвоение, отворено между бога и марионетката и заето от човека (и човешкото съзнание) като сцена на изгубената грация. Най-сетне идва движението, което обещава възвръщане на грацията.

Миглeна Николчина, „Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке“, Критика и хуманизъм, извънреден брой/ 2006, 74.

Не вярваме в суеверието на юбилеите, но шестдесетгодишният юбилей на професор Миглена Николчина е прекрасен повод да се засвидетелства уважението към многостранното й творчество, което създава, споява и поддържа общности, допринася за въвеждането на нови проблематики, нови въпроси и нови перспективи. Като човек на науката, като преподавателка, като авторка на поезия и проза, в продължение на повече от тридесет години Миглена Николчина разпитва и обговаря границите на човешкото, стои в основата на стотици начинания, пресича пределите на дисциплини и полета. Форумът Парачовешкото: грация и гравитация е покана хубавите разговори, които тя винаги е провокирала и вдъхновявала, да продължат.
Онова, което минава като безпокойство през книгите на Миглена Николчина е разбирането, че няма как да се породи истинско мислене без памет, но също така и тревожното питане: къде са местата и средите, които интензифицират критическата мисъл днес. Това, което може да разчетем както в теоретичните, така и в творческите й практики, е грижа за настоящето, грижа за произвеждане на идното, грижа за презареждане на социалното въображение. И главното: поставянето на човешкото като незавършен проект и дирене на нови гравни и антигравни полета пред него. Има още

Дискусия около „Нови форми на бунта“ в Софийския литературоведски семинар

Снимка: Яница Радева

Снимка: Яница Радева

На 26.09 Юлия Кръстева гостува на Софийския литературоведски семинар за дискусия върху нейната лекция „Нови форми на бунта“, състояла се същия ден в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“.  В дискусипта, водена от Миглена Николчина, участваха  Александър Кьосев, Амелия Личева, Дарин Тенев, Мария Калинова и Камелия Спасова. Техните изказвания можете да прочетете по-долу. Изказването на Юлия Кръстева очаквайте в най-скоро време във в. „Култура“.

Революциите: парадокси на „вътрешното” и „външното”
Александър Кьосев


Литературен вестник, бр.30/2014, стр. 12.

Не съм компетентен да обсъдя всички мотиви в блестящата лекция, която чухме от проф. Кръстева, особено в нейната психоаналитична част, затова реших да коментирам само една мисъл от нейния доклад – възловото изречение, което тя приписва на аржентински професор, но зад което и тя самата изцяло стои.

…преди да вдигнеш революция в квартала, трябва да направиш революция в себе си…

Както всички разбрахме, тук има амбиция за истинско преобръщане на идеята за революция и бунт. Революцията вече не отваря линеарното време към ново летоброене (както сме свикнали да мислим след идеолозите на буржоазната и комунистическата революция, а и след теоретици като Козелек, Хабермас и Фюре), а говори чрез скритите си етимологични пластове за въртене и връщане, движение не навън в социалния свят и обществения договор, не напред и нагоре в прогресистките хоризонти, а обратно, назад и в дълбочините на вътрешното, в трепета и пропастите на индивидуалното и психическия живот. Има още

Моделиране потенциалността на литературния образ

For English, see here.


IMG_1756
logo_lit.formenНа 2.07.2014 Дарин Тенев изнесе доклад върху Моделиране потенциалността на литературния образ в Мюнстерския университет. Този доклад е поредно събитие в рамките на международните работилници, замислени от Роберт Матиас Ердбеер, Иван Попов и Дарин Тенев и организирани от Катедрата по теория на литературата и Катедрата по германистика към Софийски университет „Св. Кл. Охридски” и докторантското училище „Литературна форма” към Мюнстерския университет. Работилниците имат за задача да очертаят проект за нова теория на моделите, която да може да обясни възникването и развиването на литературни форми, както и историята на литературната критика (с други думи, да обясни самата възможност за различни четения и ефекта, който тези четения упражняват върху литературата). По-подробна информация ще намерите тук Работилници по литературна теория на моделите

Сложност и ред

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

5.8_sabourinСложност и ред
разговор върху книгите на

Владимир Сабоурин

„Сложност и ред. Изследвания върху ранната модерност“
и
„Свещенотрезвото. Мистика и Модерност“

8 май 2014 г., 19.00 часа Нова конферентна зала СУ, Ректорат

С участието на:
Бойко Пенчев, Божана Филипова, Кирил Василев, Мария Калинова

„Свещенотрезвото” и „Сложност и ред” са продължение на изследователската трилогия на Владимир Сабоурин, чието начало поставя „Произход на испанската пикареска”. „Свещенотрезвото” представлява генеалогическо навлизане „не навътре, а назад в душата”, което разкрива модерната субективност като продукт и агент на ранномодерното социално дисциплиниране. В същата генеалогическа перспектива последната книга разглежда ранномодерните общества през отношението на реда към процеса на ускорено натрупване на социалноисторическа сложност. Изходната перспектива е, че модерните общества са обречени на сложност. Няколко основни въпроса, към които мащабният разказ за Испания насочва вниманието са за ролята на реда и безредието, на порядък и гибел в динамиката на историческия процес, за отношението между модерност и сложност, за ролята на литературата, за отношението между фикция и реалност в ранномодерното и съвременното общество.

Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет II: 15 години по-късно

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет II: 15 години по-късно

разговор върху книгата на 

kiossev (3)Александър Кьосев

Караниците около четенето

(Научни дискусии, публични дебати и институционални конфликти около природата и състоянието на четенето 1960-2012 г.) 

13 март 2014 г., 19.00 часа

Нова конферентна зала, Ректорат, СУ

С участието на:
Миглена Николчина, Боян Манчев, Дарин Тенев, Мария Калинова, Еньо Стоянов

Караниците около четенето е интердисциплинарна книга, която описва и коментира научните дискусии, публичните дебати и институционалните конфликти около един възлов въпрос на съвременността – съдбата на четенето и читателя. Тя проследява настоящото равнище на тази проблематика в различни национални ситуации и различни научни полета – литературна наука, културни изследвания, социология, история на книгата, психология, когнитивистика. Разнообразните подходи кулминират в няколко важни питания: какво точно е четенето; как не само да научим, но и да мотивираме децата да четат; какви са политиките на четенето; и какво точно трябва да разбираме под „грамотност“ и „читателска компетентност“. В последната глава те са разгледани на фона на глобализацията, новите медии и дигиталната революция, които променят основните културни, образователни и технологични условия на читателския акт – а с това и самия него. Има още

Разговор върху книгата на Мария Калинова

mk_10.1

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

Представяне и разговор върху книгата на
MАРИЯ КАЛИНОВА
„Детство и интелектуална история у възрожденските автори”

тема на разговора:
Наследството на Възраждането
и българските интелектуалци

10 януари, 18.00 часа 
Нова конферентна зала Ректорат, СУ

С участието на: 
Тодор Христов, Яни Милчаков, 
Еньо Стоянов, Камелия Спасова

Разговорът е посветен на желанието да се търси метаниво, онази дистанция, която да сговори и синхронизира „късите“ авторитети на Българското възраждане, както и на възможността да се мисли за една по-обхватна, трансисторическа и транскултурна рамка, в която да се впишат българските интелектуалци.
Тези сложни завои и перипетии са подхванати в книгата на Мария Калинова „Детство и интелектуална история у възрожденските автори“ (Изд. „Литературен вестник“, София, 2012), тръгвайки от една възрожденска утопия за живеенето в „яв“, на открито и отворено, не насън, а наяве и наистина. Явът като че ли е самата публичност, в която възрожденския интелектуалец – привидно възрастен, а с разсъдък на дете – ще излезе извън „проходилката“ и ще се научи да ходи и говори, с всичките просвещенски конотации, влагани в тези човешки дейности.

Дали, когато разговаряме за това наследството на Възраждането, става дума за провал? И какви травми и временни решения произтичат от провала? Или става дума за една недовършена мисъл, която намира завършека си във всяко едно българско съвремие?

Фейсбук на събитието