June Readings of the Sofia Literary Seminar with the Participation of Beata Stawarska

624th June, New Conference Room, University of Sofia,

19:00. Beata Stawarska.  Linguistic Encounters: the Performativity of Active Listening

25th June,  Sofia University Central Library

12:00~13:00. Miglena Nikolchina. Will You Stay Here: Commons Ex Machina

13:00~14:00. Enyo Stoyanov. Kristeva and Deleuze on the Notion of Process

14:00~15:00.  Darin Tenev. Theory and Modeling. Lévi-Strauss, Badiou, Kristeva and the Modeling Activity

15:00~16:00. Radosvet Kolarov.  Hesitation, Undecidability, and Desire for the Other

16:00~17:00. Kamelia Spassova.  Mimesis and Modeling: Lotman’s Double Structures

17:00~18:00. Discussion: Lotman, Kristeva, and the Question of Theory

Съкратени версии на текстовете за „Метаморфозата“

12 страница Еньо
В „Литературен вестник“, с прекрасни илюстрции от Александър Байт9 страница Радосветошев.
10 страница Дарин11 страница Миглена13 страница Боян

Разговор за „Елин-Пелин“ от Радосвет Коларов

IMG_1797С участието на Бойко Пенчев, Дарин Тенев, Еньо Стоянов и Сирма Данова

Нова конферентна зала на СУ „Св. Кл. Охридски“, 2 юни 2016, 19 ч.

„Елин-Пелин“ (Просвета, 2016) на Радосвет Коларов събира нови и стари изследвания, съсредоточени основно около наблюдения върху ефектите на творческата памет за изграждането на художествения свят на разказвача. Акцентът върху автореминисценциите (и дори автопародиите) обвързва тези анализи с теоретичните предложения от предходната книга на Коларов „Повторение и сътворение“ . Очертаването на продуктивна междина в отношението между старо и ново, памет и творчество, повторение и сътворение тук е обозначена именно от неочаквано припомнения дефис в псевдонима на разказвача. Доколкото включените в  „Елин-Пелин“ текстове сами първоначално се появяват и преди, и след експлицитното разгръщане на  проекта за автотекстуално осмисляне на процеса на литературното  творчество, бихме могли с немалко основание да предположим, че  те указват към една креативност на паметта, свойствена и на работата на изследователския поглед.

Парачовешкото

ПАРАЧОВЕШКОТО: ГРАЦИЯ И ГРАВИТАЦИЯ
двудневен форум в чест на проф. Миглена Николчина

Катедрата по теория и история на литературата
Културният център на СУ

11 ноември 2015 г., 16:00 ~ 19:00 часа
12 ноември 2015 г., 17:00 ~ 20:00 часа
Нова конферентна зала
Ректорат на СУ

mn_forumТова е движението, което разкрива нарушаването на грацията, неграциозността, появяваща се помежду бога и марионетката. Тази неграциозност е приписана на смутената от съзнанието гравитация. Тя е мястото на раздвоение, отворено между бога и марионетката и заето от човека (и човешкото съзнание) като сцена на изгубената грация. Най-сетне идва движението, което обещава възвръщане на грацията.

Миглeна Николчина, „Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке“, Критика и хуманизъм, извънреден брой/ 2006, 74.

Не вярваме в суеверието на юбилеите, но шестдесетгодишният юбилей на професор Миглена Николчина е прекрасен повод да се засвидетелства уважението към многостранното й творчество, което създава, споява и поддържа общности, допринася за въвеждането на нови проблематики, нови въпроси и нови перспективи. Като човек на науката, като преподавателка, като авторка на поезия и проза, в продължение на повече от тридесет години Миглена Николчина разпитва и обговаря границите на човешкото, стои в основата на стотици начинания, пресича пределите на дисциплини и полета. Форумът Парачовешкото: грация и гравитация е покана хубавите разговори, които тя винаги е провокирала и вдъхновявала, да продължат.
Онова, което минава като безпокойство през книгите на Миглена Николчина е разбирането, че няма как да се породи истинско мислене без памет, но също така и тревожното питане: къде са местата и средите, които интензифицират критическата мисъл днес. Това, което може да разчетем както в теоретичните, така и в творческите й практики, е грижа за настоящето, грижа за произвеждане на идното, грижа за презареждане на социалното въображение. И главното: поставянето на човешкото като незавършен проект и дирене на нови гравни и антигравни полета пред него. Има още

100 години от „Метаморфозата“ на Франц Кафка

Софийският литературоведски семинар 
представя своята перспектива към

100 години от „Метаморфозата“ на Франц Кафка

21.10.2015, 17.00 – 20.30 часа
Първа заседателна зала, СУ

kafka_poster„Метаморфозата“ на Франц Кафка излиза за първи път в октомврийския брой на списание „Белите страници“ (“Die Weißen Blätter”) през 1915 г., което е повод в световен мащаб този месец да бъде отбелязвана 100 годишнината от появата на обезпокоително-странната история на Грегор Замза. Това са същевременно сто години на теоретични, философски и критически подхващания на „Метаморфозата“, към която се обръщат редица видни философи и литературоведи на XX и ХХI в.: Юлия Кръстева, Цветан Стоянов, Цветан Тодоров, Мераб Мамардашвили, Катрин Малабу, Камю, Сартр, Хайдегер, Батай, Бланшо, Борхес, Адорно, Бенямин, Фуко, Дельоз и Гатари, Дерида, Агамбен, Зупанчич, Долар, Жижек, Бътлър и др. Парадигматични интерепретации на творчеството на Кафка с особена сила очертават интерпретативни нагласи през 60-те и 70-те. Дори може да говорим, че те представляват червена нишка в теоретични дискурс за статута на разказa, както и за самото литературно пространство.
Софийският литературоведски семинар – и по-конкретно Радосвет Коларов, Дарин Тенев, Миглена Николчина, Камелия Спасова, Еньо Стоянов и Боян Манчев – в продължение на изминалата една година се заеха с бавно четене на „Метаморфозата“ на Кафка. През призмата на тази история те ще се опитат да предложат собствената си перспектива към разрояващите се тенденции в съвременните философски и литературоведски дебати. Кръглата маса е интердисциплинарно отворена не само към полетата на литература и философия, където се полага творчеството на Кафка, но и към други сфери на мисленето. Централно за форума ще бъде понятието метаморфоза и възможностите то да се мисли като конструктивно за фикцията и фикционалните светове. По общият залог на подобна обсъждане е питането за статута на теорията днес.

В програмата:

17ч.
Радосвет Коларов – „Метаморфозата“ на Франц Кафка: Преображения на отчуждението
Дарин Тенев – Моделиране, метаморфоза: формалните указания на Кафка
Миглена Николчина – Метаморфоза и изваждане: от Кафка до Лем с Дельоз и Мамардашвили
18 – 18:30 ч. Дискусия

19ч.
Камелия Спасова | Мария Калиновa – Негативен анагнорисис. Серия от отрицания при Кафка
Еньо Стоянов – Обратът: хиазмичните трансформации на Грегор Замза
Боян Манчев – Отвъд творбата: „Метаморфозата“
20 – 20:30ч. Дискусия

Дискусия около „Нови форми на бунта“ в Софийския литературоведски семинар

Снимка: Яница Радева

Снимка: Яница Радева

На 26.09 Юлия Кръстева гостува на Софийския литературоведски семинар за дискусия върху нейната лекция „Нови форми на бунта“, състояла се същия ден в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“.  В дискусипта, водена от Миглена Николчина, участваха  Александър Кьосев, Амелия Личева, Дарин Тенев, Мария Калинова и Камелия Спасова. Техните изказвания можете да прочетете по-долу. Изказването на Юлия Кръстева очаквайте в най-скоро време във в. „Култура“.

Революциите: парадокси на „вътрешното” и „външното”
Александър Кьосев


Литературен вестник, бр.30/2014, стр. 12.

Не съм компетентен да обсъдя всички мотиви в блестящата лекция, която чухме от проф. Кръстева, особено в нейната психоаналитична част, затова реших да коментирам само една мисъл от нейния доклад – възловото изречение, което тя приписва на аржентински професор, но зад което и тя самата изцяло стои.

…преди да вдигнеш революция в квартала, трябва да направиш революция в себе си…

Както всички разбрахме, тук има амбиция за истинско преобръщане на идеята за революция и бунт. Революцията вече не отваря линеарното време към ново летоброене (както сме свикнали да мислим след идеолозите на буржоазната и комунистическата революция, а и след теоретици като Козелек, Хабермас и Фюре), а говори чрез скритите си етимологични пластове за въртене и връщане, движение не навън в социалния свят и обществения договор, не напред и нагоре в прогресистките хоризонти, а обратно, назад и в дълбочините на вътрешното, в трепета и пропастите на индивидуалното и психическия живот. Има още

Моделиране потенциалността на литературния образ

For English, see here.


IMG_1756
logo_lit.formenНа 2.07.2014 Дарин Тенев изнесе доклад върху Моделиране потенциалността на литературния образ в Мюнстерския университет. Този доклад е поредно събитие в рамките на международните работилници, замислени от Роберт Матиас Ердбеер, Иван Попов и Дарин Тенев и организирани от Катедрата по теория на литературата и Катедрата по германистика към Софийски университет „Св. Кл. Охридски” и докторантското училище „Литературна форма” към Мюнстерския университет. Работилниците имат за задача да очертаят проект за нова теория на моделите, която да може да обясни възникването и развиването на литературни форми, както и историята на литературната критика (с други думи, да обясни самата възможност за различни четения и ефекта, който тези четения упражняват върху литературата). По-подробна информация ще намерите тук Работилници по литературна теория на моделите

Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет II: 15 години по-късно

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет II: 15 години по-късно

разговор върху книгата на 

kiossev (3)Александър Кьосев

Караниците около четенето

(Научни дискусии, публични дебати и институционални конфликти около природата и състоянието на четенето 1960-2012 г.) 

13 март 2014 г., 19.00 часа

Нова конферентна зала, Ректорат, СУ

С участието на:
Миглена Николчина, Боян Манчев, Дарин Тенев, Мария Калинова, Еньо Стоянов

Караниците около четенето е интердисциплинарна книга, която описва и коментира научните дискусии, публичните дебати и институционалните конфликти около един възлов въпрос на съвременността – съдбата на четенето и читателя. Тя проследява настоящото равнище на тази проблематика в различни национални ситуации и различни научни полета – литературна наука, културни изследвания, социология, история на книгата, психология, когнитивистика. Разнообразните подходи кулминират в няколко важни питания: какво точно е четенето; как не само да научим, но и да мотивираме децата да четат; какви са политиките на четенето; и какво точно трябва да разбираме под „грамотност“ и „читателска компетентност“. В последната глава те са разгледани на фона на глобализацията, новите медии и дигиталната революция, които променят основните културни, образователни и технологични условия на читателския акт – а с това и самия него. Има още

Разговор върху книгата на Тодор Христов

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

1.24_todorПредставяне и разговор върху книгата на
Тодор Христов
„Свобода и суверенност в Априлското въстание”

24 януари, 18.00 часа Нова конферентна зала Ректорат, СУ

С участието на:
Димитър Вацов, 
Дарин Тенев, Момчил Христов, 
Леа Вайсова и Жана Цонева
Книгата представя резултатите от едно критическо изследване върху начините посредством изкуствата да се говори за свобода. Изследването се фокусира върху мотива за свободата като суверенитет по време на Априлското въстание и в по-късните исторически, литературни, популярни, мемоарни и юридически разкази за него. Интерес представлява именно това събитие, тъй като то се намира на границата между два режима на суверенитет, поради което позволява да се покаже как свободата може да бъде артикулирана по начин, различен от смятаните за естествени. По начин, който би могъл да обясни защо днес се завръща жаждата за пълна свобода, изгорила живота на въстаниците.

Tодор Христов е преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, доктор по теория на литературата и по социология. Научните му интереси са в областта на критическата теория, културните изследвания, изследванията на властта и на съвременните форми на протест.

Фейсбук на събитието

Лекция на Кобаяши Ясуо

!Yasuo-Kobayashi

„Никога да не отстъпваш празнотата“: една бедствена мисъл след катастрофата
(или невъзможната метаморфоза към мъдреца)

[лекция на френски език, с превод]

Модератор: Боян Манчев
Дискутанти: Миглена Николчина, Дарин Тенев, Боян Манчев

31 октомври
18:00~20:00

61 зала, Факултет по журналистика и масова комуникация, ул. Московска 49

Проф. Ясуо Кобаяши е директор на Центъра за философия на Токийския университет, един от най-изтъкнатите съвременни японски мислители, автор на ред книги в областта на културната теория, естетиката и политическата философия (сред последните му произведения са Апории на сърцето – между щастието и смъртта; Светът на Микел Барсело; Деконструкция на историята; Одисея на знанието), водещ посредник на европейската и в частност на съвременната френска философия в Япония.
Проф. Кобаяши ще открие форума „Метаморфоза и катастрофа“ с лекция, разгръщаща размислите му след катастрофата във Фукушима и поставяща въпроса за задачата на мисълта пред бедствието. Лекцията на проф. Кобаяши е свързана с книгата му Катастрофата на битието (Токио, 2012) и ще бъде придружена от документален филмов материал и последвана от дебат с организаторите на форума Боян Манчев, Дарин Тенев и Миглена Николчина.

Организатори:

Софийски литературоведски семинар
Център за философия към Токийския университет (UTCP)
Институт за критически социални изследвания
Културният център на Софийски университет

Спекулативни залежи в българския език

Програма на конференцията

[ 9.00-9.15 – Откриване

9.15-11.00 – Водещ – д-р Васил Видински ]

проф. Георги Каприев – Динамиката на “византийското” мислене и нейната еквивалентност в българския език

проф. Миглена Николчина – Философският език на 1980-те Има още