Съкратени версии на текстовете за „Метаморфозата“

12 страница Еньо
В „Литературен вестник“, с прекрасни илюстрции от Александър Байт9 страница Радосветошев.
10 страница Дарин11 страница Миглена13 страница Боян

Advertisements

Парачовешкото

ПАРАЧОВЕШКОТО: ГРАЦИЯ И ГРАВИТАЦИЯ
двудневен форум в чест на проф. Миглена Николчина

Катедрата по теория и история на литературата
Културният център на СУ

11 ноември 2015 г., 16:00 ~ 19:00 часа
12 ноември 2015 г., 17:00 ~ 20:00 часа
Нова конферентна зала
Ректорат на СУ

mn_forumТова е движението, което разкрива нарушаването на грацията, неграциозността, появяваща се помежду бога и марионетката. Тази неграциозност е приписана на смутената от съзнанието гравитация. Тя е мястото на раздвоение, отворено между бога и марионетката и заето от човека (и човешкото съзнание) като сцена на изгубената грация. Най-сетне идва движението, което обещава възвръщане на грацията.

Миглeна Николчина, „Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке“, Критика и хуманизъм, извънреден брой/ 2006, 74.

Не вярваме в суеверието на юбилеите, но шестдесетгодишният юбилей на професор Миглена Николчина е прекрасен повод да се засвидетелства уважението към многостранното й творчество, което създава, споява и поддържа общности, допринася за въвеждането на нови проблематики, нови въпроси и нови перспективи. Като човек на науката, като преподавателка, като авторка на поезия и проза, в продължение на повече от тридесет години Миглена Николчина разпитва и обговаря границите на човешкото, стои в основата на стотици начинания, пресича пределите на дисциплини и полета. Форумът Парачовешкото: грация и гравитация е покана хубавите разговори, които тя винаги е провокирала и вдъхновявала, да продължат.
Онова, което минава като безпокойство през книгите на Миглена Николчина е разбирането, че няма как да се породи истинско мислене без памет, но също така и тревожното питане: къде са местата и средите, които интензифицират критическата мисъл днес. Това, което може да разчетем както в теоретичните, така и в творческите й практики, е грижа за настоящето, грижа за произвеждане на идното, грижа за презареждане на социалното въображение. И главното: поставянето на човешкото като незавършен проект и дирене на нови гравни и антигравни полета пред него. Има още

100 години от „Метаморфозата“ на Франц Кафка

Софийският литературоведски семинар 
представя своята перспектива към

100 години от „Метаморфозата“ на Франц Кафка

21.10.2015, 17.00 – 20.30 часа
Първа заседателна зала, СУ

kafka_poster„Метаморфозата“ на Франц Кафка излиза за първи път в октомврийския брой на списание „Белите страници“ (“Die Weißen Blätter”) през 1915 г., което е повод в световен мащаб този месец да бъде отбелязвана 100 годишнината от появата на обезпокоително-странната история на Грегор Замза. Това са същевременно сто години на теоретични, философски и критически подхващания на „Метаморфозата“, към която се обръщат редица видни философи и литературоведи на XX и ХХI в.: Юлия Кръстева, Цветан Стоянов, Цветан Тодоров, Мераб Мамардашвили, Катрин Малабу, Камю, Сартр, Хайдегер, Батай, Бланшо, Борхес, Адорно, Бенямин, Фуко, Дельоз и Гатари, Дерида, Агамбен, Зупанчич, Долар, Жижек, Бътлър и др. Парадигматични интерепретации на творчеството на Кафка с особена сила очертават интерпретативни нагласи през 60-те и 70-те. Дори може да говорим, че те представляват червена нишка в теоретични дискурс за статута на разказa, както и за самото литературно пространство.
Софийският литературоведски семинар – и по-конкретно Радосвет Коларов, Дарин Тенев, Миглена Николчина, Камелия Спасова, Еньо Стоянов и Боян Манчев – в продължение на изминалата една година се заеха с бавно четене на „Метаморфозата“ на Кафка. През призмата на тази история те ще се опитат да предложат собствената си перспектива към разрояващите се тенденции в съвременните философски и литературоведски дебати. Кръглата маса е интердисциплинарно отворена не само към полетата на литература и философия, където се полага творчеството на Кафка, но и към други сфери на мисленето. Централно за форума ще бъде понятието метаморфоза и възможностите то да се мисли като конструктивно за фикцията и фикционалните светове. По общият залог на подобна обсъждане е питането за статута на теорията днес.

В програмата:

17ч.
Радосвет Коларов – „Метаморфозата“ на Франц Кафка: Преображения на отчуждението
Дарин Тенев – Моделиране, метаморфоза: формалните указания на Кафка
Миглена Николчина – Метаморфоза и изваждане: от Кафка до Лем с Дельоз и Мамардашвили
18 – 18:30 ч. Дискусия

19ч.
Камелия Спасова | Мария Калиновa – Негативен анагнорисис. Серия от отрицания при Кафка
Еньо Стоянов – Обратът: хиазмичните трансформации на Грегор Замза
Боян Манчев – Отвъд творбата: „Метаморфозата“
20 – 20:30ч. Дискусия

Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет II: 15 години по-късно

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

Четенето в епохата на медии, компютри и Интернет II: 15 години по-късно

разговор върху книгата на 

kiossev (3)Александър Кьосев

Караниците около четенето

(Научни дискусии, публични дебати и институционални конфликти около природата и състоянието на четенето 1960-2012 г.) 

13 март 2014 г., 19.00 часа

Нова конферентна зала, Ректорат, СУ

С участието на:
Миглена Николчина, Боян Манчев, Дарин Тенев, Мария Калинова, Еньо Стоянов

Караниците около четенето е интердисциплинарна книга, която описва и коментира научните дискусии, публичните дебати и институционалните конфликти около един възлов въпрос на съвременността – съдбата на четенето и читателя. Тя проследява настоящото равнище на тази проблематика в различни национални ситуации и различни научни полета – литературна наука, културни изследвания, социология, история на книгата, психология, когнитивистика. Разнообразните подходи кулминират в няколко важни питания: какво точно е четенето; как не само да научим, но и да мотивираме децата да четат; какви са политиките на четенето; и какво точно трябва да разбираме под „грамотност“ и „читателска компетентност“. В последната глава те са разгледани на фона на глобализацията, новите медии и дигиталната революция, които променят основните културни, образователни и технологични условия на читателския акт – а с това и самия него. Има още

Разговор върху книгата на Невена Панова

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

2.18_nevenaПредставяне и разговор върху книгата на

Невена Панова
МИМЕОПОЛИС

18 февруари 2014 г., 18.00 часа Нова конферентна зала Ректорат, СУ

С участието на:
Миглена Николчина, Боян Манчев, 
Георги Гочев, Огнян Касабов, Морис Фадел

В основата на изследването стоят два по-общи и по-обхватни проекта: за проучване на античната литературна и на античната политическа теория. В случая са предложени наблюдения върху един по-частен културен феномен, който обединява двете първоначални ориентации, защото намира своята изява и в сферата на литературното, и на политическото – подражанието, мимесис, като същностен акт на създаване на произведения на изкуството, от една страна, но и на действане и напътстване на членовете на общността, от друга. Анализираните свидетелства са основно от последния Платонов диалог „Закони”, но са интерпретирани също ключови пасажи от „Държавата” и от някои други Платонови произведения. Като отправна точка на проучването може да бъде посочена следната мисъл на Платон: „Цялото ни държавно устройство е изградено като подражание на най-красивия и най-достоен живот” (Закони, VII, 817b).

Невена Панова преподава старогръцки език и литература в Катедрата по класическа филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследователските й интереси са в областта на историята и теорията на старогръцката литература, на философската проза (Платон), на рецепцията на античността в българските литература и култура и в съвременната философия. За подробна автобиография и публикации виж тук.

Фейсбук на събитието

Лекция на Кобаяши Ясуо

!Yasuo-Kobayashi

„Никога да не отстъпваш празнотата“: една бедствена мисъл след катастрофата
(или невъзможната метаморфоза към мъдреца)

[лекция на френски език, с превод]

Модератор: Боян Манчев
Дискутанти: Миглена Николчина, Дарин Тенев, Боян Манчев

31 октомври
18:00~20:00

61 зала, Факултет по журналистика и масова комуникация, ул. Московска 49

Проф. Ясуо Кобаяши е директор на Центъра за философия на Токийския университет, един от най-изтъкнатите съвременни японски мислители, автор на ред книги в областта на културната теория, естетиката и политическата философия (сред последните му произведения са Апории на сърцето – между щастието и смъртта; Светът на Микел Барсело; Деконструкция на историята; Одисея на знанието), водещ посредник на европейската и в частност на съвременната френска философия в Япония.
Проф. Кобаяши ще открие форума „Метаморфоза и катастрофа“ с лекция, разгръщаща размислите му след катастрофата във Фукушима и поставяща въпроса за задачата на мисълта пред бедствието. Лекцията на проф. Кобаяши е свързана с книгата му Катастрофата на битието (Токио, 2012) и ще бъде придружена от документален филмов материал и последвана от дебат с организаторите на форума Боян Манчев, Дарин Тенев и Миглена Николчина.

Организатори:

Софийски литературоведски семинар
Център за философия към Токийския университет (UTCP)
Институт за критически социални изследвания
Културният център на Софийски университет