Литературната теория: видимите и невидими битки

В този брой на History of Humanities (издание на Chicago University Press) е вторият форумен блок от публикации на Миглена Николчина, Камелия Спасова, Еньо Стоянов, Мария Калинова и Дарин Тенев. 20170928_172553Целта ни не е просто да впишем имената на Никола Георгиев, Радосвет Коларов и други български изследователи в световния диалог, а да демонстрираме релевантността на опита, придобит в усилието да се мисли теоретически в ситуация на репресия. А отвъд това – да докажем, че „режимите на релевантност“ (казано с термин от новата книга на Галин Тиханов) на теоретичното мислене не са останали в миналото, а са може би в още по-голяма степен предизвикателство днес, когато срастването на пазара с новите медии поражда тоталитароподобни структури и нагласи.

The Making of Humanities VI | Oxford

MOH VI final conference booklet

International Board: Rens Bod, Christopher Celenza, Hent de Vries, Julia Kursell, Fenrong
Liu, Jaap Maat, Helen Small, Thijs Weststeijn
Local Organizing Committee: Helen Small, Hampus Östh Gustafsson, Laura Miller

The Society for the History of the Humanities

29th September 2017, Brittain Williams Room

Invisible Battles: The Political Stakes of Literary Theory in Eastern Europe

Chair: Julia Kursell (University of Amsterdam)

• Darin Tenev (University of Sofia “St. Kl. Ohridski”), Language Models and the Study of
Literature (Bulgarian Guillaumist School vs. Roland Barthes and the Saussurean Legacy)
• Kamelia Spassova (University of Sofia “St. Kl. Ohridski”), Transforming the Concept of
Mimesis: Yuri Lotman and Todor Pavlov
• Enyo Stoyanov (University of Sofia “St. Kl. Ohridski”), Lines of Dissention: The Political
Dimensions of Bakhtin’s Early Reception
• Maria Kalinova (University of Sofia “St. Kl. Ohridski”), Ideology Behind Our Back:
Ideologeme and Aesthetic Event
• Miglena Nikolchina (University of Sofia “St. Kl. Ohridski”), Literary Theory in Action: the
Case of Metamorphosis

International Consortium of Critical Theory Programs

Софийският литературоведски семинар – наред с още няколко български научни и образователни центрове – е включен в Международния консорциум на програми за критическа теория. За повече информация вж. тук

The Kristeva Circle: Stockholm, Sweden

October 13-16, 2016, Stockholm, Sweden

Keynote Speakers: Miglena Nikolchina & Eivind Engebretsen

Honorary Guest and Speaker: Julia Kristeva
Preliminary Conference Program: PDF

stockholmThursday October, 13, Södertörn University
15.00 -16.00 Registration, Södertörn University

I. MC221

Panel: The Early Kristeva and the Chance of Semiotics

a) Darin Tenev, Semiotics as the Making of Models

b) Enyo Stoyanov, Process and Ruination in Revolution in the Poetic Language

c) Maria Kalinova, The Concept of “ideologeme” in Kristeva’s Semanalysis

d) Kamelia Spassova, Dual Codes: the Semiotic and the Symbolic in Lotman and Kristeva

June Readings of the Sofia Literary Seminar with the Participation of Beata Stawarska

624th June, New Conference Room, University of Sofia,

19:00. Beata Stawarska.  Linguistic Encounters: the Performativity of Active Listening

25th June,  Sofia University Central Library

12:00~13:00. Miglena Nikolchina. Will You Stay Here: Commons Ex Machina

13:00~14:00. Enyo Stoyanov. Kristeva and Deleuze on the Notion of Process

14:00~15:00.  Darin Tenev. Theory and Modeling. Lévi-Strauss, Badiou, Kristeva and the Modeling Activity

15:00~16:00. Radosvet Kolarov.  Hesitation, Undecidability, and Desire for the Other

16:00~17:00. Kamelia Spassova.  Mimesis and Modeling: Lotman’s Double Structures

17:00~18:00. Discussion: Lotman, Kristeva, and the Question of Theory

Съкратени версии на текстовете за „Метаморфозата“

12 страница Еньо
В „Литературен вестник“, с прекрасни илюстрции от Александър Байт9 страница Радосветошев.
10 страница Дарин11 страница Миглена13 страница Боян

Разговор за „Елин-Пелин“ от Радосвет Коларов

IMG_1797С участието на Бойко Пенчев, Дарин Тенев, Еньо Стоянов и Сирма Данова

Нова конферентна зала на СУ „Св. Кл. Охридски“, 2 юни 2016, 19 ч.

„Елин-Пелин“ (Просвета, 2016) на Радосвет Коларов събира нови и стари изследвания, съсредоточени основно около наблюдения върху ефектите на творческата памет за изграждането на художествения свят на разказвача. Акцентът върху автореминисценциите (и дори автопародиите) обвързва тези анализи с теоретичните предложения от предходната книга на Коларов „Повторение и сътворение“ . Очертаването на продуктивна междина в отношението между старо и ново, памет и творчество, повторение и сътворение тук е обозначена именно от неочаквано припомнения дефис в псевдонима на разказвача. Доколкото включените в  „Елин-Пелин“ текстове сами първоначално се появяват и преди, и след експлицитното разгръщане на  проекта за автотекстуално осмисляне на процеса на литературното  творчество, бихме могли с немалко основание да предположим, че  те указват към една креативност на паметта, свойствена и на работата на изследователския поглед.

LES ATTENTATS / LA PENSÉE

Revue Lignes n°48

Les attentats en France, en Europe : quelle situation nouvelle créent-ils pour la pensée ? Laquelle pour la mondialisation ? Laquelle pour ce qui s’oppose (pour le capitalisme et l’anti-capitalisme) ? L’évidence est que les anciennes oppositions, justes au demeurant, n’y suffisent pas. Qui doivent être repensées.

Има още

Парачовешкото

ПАРАЧОВЕШКОТО: ГРАЦИЯ И ГРАВИТАЦИЯ
двудневен форум в чест на проф. Миглена Николчина

Катедрата по теория и история на литературата
Културният център на СУ

11 ноември 2015 г., 16:00 ~ 19:00 часа
12 ноември 2015 г., 17:00 ~ 20:00 часа
Нова конферентна зала
Ректорат на СУ

mn_forumТова е движението, което разкрива нарушаването на грацията, неграциозността, появяваща се помежду бога и марионетката. Тази неграциозност е приписана на смутената от съзнанието гравитация. Тя е мястото на раздвоение, отворено между бога и марионетката и заето от човека (и човешкото съзнание) като сцена на изгубената грация. Най-сетне идва движението, което обещава възвръщане на грацията.

Миглeна Николчина, „Вдлъбнатото огледало. Аспекти на парачовешкото у Клайст и Рилке“, Критика и хуманизъм, извънреден брой/ 2006, 74.

Не вярваме в суеверието на юбилеите, но шестдесетгодишният юбилей на професор Миглена Николчина е прекрасен повод да се засвидетелства уважението към многостранното й творчество, което създава, споява и поддържа общности, допринася за въвеждането на нови проблематики, нови въпроси и нови перспективи. Като човек на науката, като преподавателка, като авторка на поезия и проза, в продължение на повече от тридесет години Миглена Николчина разпитва и обговаря границите на човешкото, стои в основата на стотици начинания, пресича пределите на дисциплини и полета. Форумът Парачовешкото: грация и гравитация е покана хубавите разговори, които тя винаги е провокирала и вдъхновявала, да продължат.
Онова, което минава като безпокойство през книгите на Миглена Николчина е разбирането, че няма как да се породи истинско мислене без памет, но също така и тревожното питане: къде са местата и средите, които интензифицират критическата мисъл днес. Това, което може да разчетем както в теоретичните, така и в творческите й практики, е грижа за настоящето, грижа за произвеждане на идното, грижа за презареждане на социалното въображение. И главното: поставянето на човешкото като незавършен проект и дирене на нови гравни и антигравни полета пред него. Има още

100 години от „Метаморфозата“ на Франц Кафка

Софийският литературоведски семинар 
представя своята перспектива към

100 години от „Метаморфозата“ на Франц Кафка

21.10.2015, 17.00 – 20.30 часа
Първа заседателна зала, СУ

kafka_poster„Метаморфозата“ на Франц Кафка излиза за първи път в октомврийския брой на списание „Белите страници“ (“Die Weißen Blätter”) през 1915 г., което е повод в световен мащаб този месец да бъде отбелязвана 100 годишнината от появата на обезпокоително-странната история на Грегор Замза. Това са същевременно сто години на теоретични, философски и критически подхващания на „Метаморфозата“, към която се обръщат редица видни философи и литературоведи на XX и ХХI в.: Юлия Кръстева, Цветан Стоянов, Цветан Тодоров, Мераб Мамардашвили, Катрин Малабу, Камю, Сартр, Хайдегер, Батай, Бланшо, Борхес, Адорно, Бенямин, Фуко, Дельоз и Гатари, Дерида, Агамбен, Зупанчич, Долар, Жижек, Бътлър и др. Парадигматични интерепретации на творчеството на Кафка с особена сила очертават интерпретативни нагласи през 60-те и 70-те. Дори може да говорим, че те представляват червена нишка в теоретични дискурс за статута на разказa, както и за самото литературно пространство.
Софийският литературоведски семинар – и по-конкретно Радосвет Коларов, Дарин Тенев, Миглена Николчина, Камелия Спасова, Еньо Стоянов и Боян Манчев – в продължение на изминалата една година се заеха с бавно четене на „Метаморфозата“ на Кафка. През призмата на тази история те ще се опитат да предложат собствената си перспектива към разрояващите се тенденции в съвременните философски и литературоведски дебати. Кръглата маса е интердисциплинарно отворена не само към полетата на литература и философия, където се полага творчеството на Кафка, но и към други сфери на мисленето. Централно за форума ще бъде понятието метаморфоза и възможностите то да се мисли като конструктивно за фикцията и фикционалните светове. По общият залог на подобна обсъждане е питането за статута на теорията днес.

В програмата:

17ч.
Радосвет Коларов – „Метаморфозата“ на Франц Кафка: Преображения на отчуждението
Дарин Тенев – Моделиране, метаморфоза: формалните указания на Кафка
Миглена Николчина – Метаморфоза и изваждане: от Кафка до Лем с Дельоз и Мамардашвили
18 – 18:30 ч. Дискусия

19ч.
Камелия Спасова | Мария Калиновa – Негативен анагнорисис. Серия от отрицания при Кафка
Еньо Стоянов – Обратът: хиазмичните трансформации на Грегор Замза
Боян Манчев – Отвъд творбата: „Метаморфозата“
20 – 20:30ч. Дискусия

[Report] International Forum “The Sublime and the Uncanny” (2)

Originally posted on the blog of University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP)

Hisato Kuriwaki (UTCP)

sofia_2_1.jpg

What is a “center?” Here, let us think not about the relationship between a point, a line, and a plane, which people often talk about, but rather about the relationship between a point, a line, and a circle. If you have two points, you can draw a line between them. And if you fix one point and rotate the other around it, a circle would appear. Then, what looks like a circle at first sight may in fact only be a point. The “center” is essentially the central point of a circle. The location of this point shifts incessantly, according to which the circle continues to transform or to “metamorphose.”

In March 2015, I participated in the international forum “The Sublime and the Uncanny” co-organized by the University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP), the Sofia Literary Theory Seminar (SLS) and the Cultural Centre of Sofia University – there are at least two “centers” here. The academic exchange between UTCP and Sofia University had already started in 2013 with the international symposium “Metamorphosis and Catastrophe,” but I imagine the two exchanges held by the two centers – the two points – have different characteristics. For example, we can compare the two organizers from UTCP: Prof. Yasuo Kobayashi who organized the first exchange and who has retired from the University of Tokyo this spring, and Dr. Futoshi Hoshino, organizer of the second forum, who is more than thirty years younger than Prof. Kobayashi. This year’s forum has been realized by young scholars, and thanks to the atmosphere created by this younger generation, I, as a PhD student, was able to participate in it without any hesitations. Има още

[Report] International Forum “The Sublime and the Uncanny” (1)

Originally posted on the blog of University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP)

Futoshi HOSHINO (University of Tokyo)

sofia_1_1.jpg

We held the international forum “The Sublime and the Uncanny” at Sofia University, Bulgaria. This forum was co-organized by the Sofia Literary Theory Seminar (SLS), the Cultural Center of Sofia University, and the University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP).

In the autumn of 2013, Profs. Boyan Manchev (New Bulgarian University), Darin Tenev (Sofia University), and Yasuo Kobayashi (University of Tokyo) organized the forum “Metamorphosis and Catastrophe” in Sofia, through which young scholars from the University of Tokyo and Sofia University conceived a plan for the next meeting. Through conversation with Dr. Kamelia Spassova, who had organized a long-term seminar on das Unheimliche (the uncanny) with her colleagues, I decided to focus on the two notions in this forum: the “sublime” and the “uncanny.”

Има още

Motherhood and the Machine

Миглена Николчина Miglena Nikolchina

In her conceptualization of the human as defined by the capacity for revolt Kristeva unavoidably touches upon issues of robotization, technology, and the virtual. The concepts of animal and machine, however, although they do appear occasionally and in important ways, are never at the focus of her inquiries and are absent in her “New Forms of Revolt.” Yet these two concepts to a large extent define the field of contemporary philosophical debates of the human… Motherhood and the Machine.

pageHeaderTitleImage_en_US

View original post