Емилия Ангелова

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ
в рамките на серията „Българските учени в чужбина“

5.29_angelovaОпити върху Антигона
и субектът на желанието при Хегел
 

Публична лекция на Емилия Ангелова
Университет Конкордия, Монреал (Канада)

29 май 2014 г., 19.30 часа
Театрална зала, Ректорат
Софийски университет 

Поетът Хьолдерлин предлага за пръв път превод на немски език на Антигонав неспокойно време, белязано със симптомите на промяна и исторически преход. Преводът отразява момент, който носи в себе си духа на неспокойствие и търсене, антиципирането на едно събитие-илюзия, вяра в гения като прецедент на саморефлексията и културното самосъзнание на една епоха. Хьолдерлин, мотивиран до голяма степен от назряващите въпроси на скептицизма, засягащи проблеми на самоопределението и автентичността на индивида, влиза в разногласие с младия Хегел, а излизането на превода съвпада по време с подготовката и написването на Феноменология на духа (1806). Разривът между двамата приятели, типичен за разцеплението на романтическото движение, е предпоставен от отказа на Хьолдерлин да приеме диалектическото снемане в интерпретацията за историчност/трагичност, за „вината” на Антигона.

В тази лекция проследявам логиката на това различие  между двата подхода, като се занимавам по-детайлно с изложението на позицията на субективността в цялостната система на Хегел. По-специално, ще разгледам предпоставките при Хегел за само-конституирането на така наречения „субверсивен” (Лакан)  субект на желанието, и в какъв смисъл Антигона се явява като негов пример, като диференциална парализа и итерация, неадекватна илюстрация и самоотрицание (без детерминиращо развитие)  на принципа на идентичността. В последните си текстове, Джудит Бътлър и Адриана Кавареро представят нови подходи и перспективи върху възгледа за трагедията, и по-общо към известни критики отправени към Хегел от феминистка позиция.  Аз ще предложа решение, в което не  е нужно да се ангажираме със стратегически есенциализъм, и е по-наложително да се върнем към Хегел, самите ние трансформирани, с въпроса: как да бъдеш феминист, без да ‘останеш’ феминист.

___________

Емилия Ангелова  има бакалавърска и магистърска степен по философия  от Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и е доктор по философия, кандидат на философските науки от Университет Торонто (University of Toronto).  Тя е доцент във Факултета по философия в Университет Конкордия, Монреал. Нейните области на специализация са 19-ти и 20-ти век континентална философия, както и развитието на философското наследство на Кант и Хегел в условията на съвременната трансформация на теми в етиката и онтологията. По-специално, тя се занимава с конституция на субекта и модалности на възможното, времево усещане и времевост на опита на въображението, и само-съзнанието. Преподавателските й  интереси са съсредоточени в областта на съвременната френска и немска философия, включително Хайдегер, Дерида и френски феминизъм. Нейните публикации и статии включват теми и проблеми при Хайдегер, Левинас, Дельоз, както и Кант и Хегел. Понастоящем тя работи по монография върху курса от лекции на Хайдегер Кант и проблемът за метафизиката от 1928. Тя е съставител и редактор на сборник със съвременни авторски есета върху понятието за свободата  и  историята при Хегел. За повече информация, вижте тук:

concordia.academia.edu/EmiliaAngelovahttp://philosophy.concordia.ca/facultyandstaff/faculty/angelova.php .

 

The Hero and the Monster

The Idea of Political Power in the Classic Tragedy and its Modern Interpretations by Prof. Boyan Manchev

Boyan_Manchev-200x200The cycle of lectures of the Institute for Advanced Studies Balkanski-Panitza aims to present to the wide audience leading researchers from Bulgaria and abroad who work in various academic fields (humanitarian and social sciences, science, engineering). Among the lectors are distinct figures from the civil society, means of mass communication and business with respect to the education and science issues in Bulgaria. The lectures aim to bridge the different fields of the scientific knowledge and to contribute to the enrichment of the academic life in Bulgaria in accordance to the mission of the Institute.

What: The Hero and the Monster. The Idea of Political Power in the Classic Tragedy and its Modern Interpretations.
When: 09 April, 2014, 19:00
Where: Sofia University Rectorate, lecture hall 224 (hall America for Bulgaria)

The lecture will explore the idea of the political community in Ancient Greece while focusing on pieces of classical tragedies and in particular on Sophocles’ ”Oedipus the King.” Sophocles’ interpretation of the myth for Oedipus will be examined as a political text, which implies a particular thesis about the political power. The goal of the analysis is to contribute both to the initial structural characteristics of the European idea about politics and to the uncovering of the mythical models, which contribute to the idea’s formation.

Има още

Героят и Чудовището

Идеята за политическа власт в класическата трагедия и модерните й интерпретации

Лекцията на Боян Манчев ще изследва идеята за политическа общност в Древна Гърция на основата на материал от класическата трагедия, в частност “Едип цар” на Софокъл. Софокловата интерпретация на мита за Едип ще бъде разгледана като политически текст, който имплицира специфична теза върху политическата власт. Целта на анализа е да допринесе както за разбирането на началните структурни особености на европейската идея за политическо, така и за разкриването на митическите модели, участващи в нейното формиране.

Време: 09 April, 2014, 19:00

Място: Зала „Америка за България“ /аудитория 224/ на Ректората на СУ

Разговор върху книгата на Невена Панова

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

2.18_nevenaПредставяне и разговор върху книгата на

Невена Панова
МИМЕОПОЛИС

18 февруари 2014 г., 18.00 часа Нова конферентна зала Ректорат, СУ

С участието на:
Миглена Николчина, Боян Манчев, 
Георги Гочев, Огнян Касабов, Морис Фадел

В основата на изследването стоят два по-общи и по-обхватни проекта: за проучване на античната литературна и на античната политическа теория. В случая са предложени наблюдения върху един по-частен културен феномен, който обединява двете първоначални ориентации, защото намира своята изява и в сферата на литературното, и на политическото – подражанието, мимесис, като същностен акт на създаване на произведения на изкуството, от една страна, но и на действане и напътстване на членовете на общността, от друга. Анализираните свидетелства са основно от последния Платонов диалог „Закони”, но са интерпретирани също ключови пасажи от „Държавата” и от някои други Платонови произведения. Като отправна точка на проучването може да бъде посочена следната мисъл на Платон: „Цялото ни държавно устройство е изградено като подражание на най-красивия и най-достоен живот” (Закони, VII, 817b).

Невена Панова преподава старогръцки език и литература в Катедрата по класическа филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследователските й интереси са в областта на историята и теорията на старогръцката литература, на философската проза (Платон), на рецепцията на античността в българските литература и култура и в съвременната философия. За подробна автобиография и публикации виж тук.

Фейсбук на събитието

Лекция на Галин Тиханов

weltliteraturСофийски литературоведски семинар
Културен център на Софийски университет

Лекция на Галин Тиханов
Месторазположението на световната литература
The Location of World Literature

4 декември 18.00 часа
Нова конферентна зала Ректорат, СУ

Лекцията разисква отношенията между дискурсите за световна литература и модерността. Централен в изложението е и въпросът за езика и за възможностите и ограниченията, които понятието „световна литература“ предлага и налага в мисленето за литературата. Обсъждат се също напреженията и препокриванията между „световна литература“ и „сравнително литературознание“ като специфични дискурсивни полета. Говоренето за „световна литература“ се историзира, за да се дискутират в по-голяма дълбочина сегашните му предпоставки. Има още

Der Neue Oedipus. Theater, Begehren und Krise des Politischen

Boyan Manchev
4. Dezember 2013, 19 Uhr
 
Unstete Körper Wandering Bodies 
Vortragsabend / Evening of Talks 

 Das Bild hinter dem Bild

Abschlussveranstaltung, 4. Dezember, 19 Uhr
Der Körper als soziale Äußerung 
Body as Social Utterance 
Talk mit / with Zhao Chuan, writer/art critic/theatre director,  Shanghai  
Der Neue Oedipus. Theater, Begehren und Krise des Politischen 
The New Oedipus. Theatre, Desire and Crisis of the Political 
Talk mit / with Boyan Manchev, philosopher, Sofia/Berlin Има още

Лекция на Кобаяши Ясуо

!Yasuo-Kobayashi

„Никога да не отстъпваш празнотата“: една бедствена мисъл след катастрофата
(или невъзможната метаморфоза към мъдреца)

[лекция на френски език, с превод]

Модератор: Боян Манчев
Дискутанти: Миглена Николчина, Дарин Тенев, Боян Манчев

31 октомври
18:00~20:00

61 зала, Факултет по журналистика и масова комуникация, ул. Московска 49

Проф. Ясуо Кобаяши е директор на Центъра за философия на Токийския университет, един от най-изтъкнатите съвременни японски мислители, автор на ред книги в областта на културната теория, естетиката и политическата философия (сред последните му произведения са Апории на сърцето – между щастието и смъртта; Светът на Микел Барсело; Деконструкция на историята; Одисея на знанието), водещ посредник на европейската и в частност на съвременната френска философия в Япония.
Проф. Кобаяши ще открие форума „Метаморфоза и катастрофа“ с лекция, разгръщаща размислите му след катастрофата във Фукушима и поставяща въпроса за задачата на мисълта пред бедствието. Лекцията на проф. Кобаяши е свързана с книгата му Катастрофата на битието (Токио, 2012) и ще бъде придружена от документален филмов материал и последвана от дебат с организаторите на форума Боян Манчев, Дарин Тенев и Миглена Николчина.

Организатори:

Софийски литературоведски семинар
Център за философия към Токийския университет (UTCP)
Институт за критически социални изследвания
Културният център на Софийски университет

Алтюсер, Мамардашвили и проблемът за човека: едно разминаване?

Публична лекция

В рамките на програма Advanced Academia на Център за академични изследвания София (CAS Sofia), подкрепена от Фондация “Америка за България” и Stifterverband für die Deutsche Wissenschaft.

Алтюсер, Мамардашвили и проблемът за човека: едно разминаване?

Лектор: Проф. Миглена Николчина, Катедра „Теория на литературата”,
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

19 март 2013 г. от 18.00 часа
Американски център на Столична библиотека, пл. Славейков” 4А Има още

Възможност и негативност

Публична лекция

В рамките на програма Advanced Academia на Център за академични изследвания София (CAS Sofia), подкрепена от Фондация “Америка за България” и Stifterverband für die Deutsche Wissenschaft. 

Възможност и негативност 

Лектор: Д-р Дарин Тенев, Катедра „Теория на литературата”,
Софийски университет „Св. Климент Охридски”

12 март 2013 г. от 18.00 часа
Американски център на Столична библиотека, пл. Славейков” 4А Има още

„Ион“ на Платон

Петата среща от семинара „Интелектуалците през античността“ на доц. д-р Николай Гочев е на 08 март от 18 h в 185 аудитория на Ректората. Разговорът върху Платон ще започнe Камелия Спасова с бавно четене на един от литературните му диалози с темата „Аеди, рапсоди, колесничари и пълководци в „Ион“ на Платон“, а в дискусията всеки може да подхване каквото и както мисли върху Платон.

Boyan Manchev, „Die neue Pandora…“

Überstürztes Denken
Philosophie der Überstürzung mit Marcus Steinweg. Zu Gast:

Boyan Manchev
„Die neue Pandora, oder Begehren und Desorganisation“

12.02.2013, 20:00 Uhr
Volksbuehne, Berlin, ROTER SALON

Was ist ein Unmenschliches Theater? Was wäre ein Theater ohne Menschen? Der Schauplatz des Inhumanen? Vielleicht hat das Theater seinen Ursprung in dieser Frage, die den Raum für jenes Menschen-Monster geöffnet hat, das sich selbst zu werden versucht. Das Unmenschliche Theater ist Theater grenzenlosen Begehrens – eines Begehrens, das Überschreitung des Menschlichen ist. Das grenzenlose Begehren gestattet keine Hoffnung auf Exodus. Begehren ist ein Monster. Wo das Begehren grenzenlos ist, öffnet sich die Szene des Obszönen, eine Art obszöner Plazenta, wo neue Organe der experimentellen Erprobung des Menschlichen entstehen. Boyan Manchev ist Philosoph. Er unterrichtet an der Universität in Sofia und am HZT der UdK Berlin. Er ist ehemaliger Vize-Präsident des College International de Philosophie in Paris.

Darin Tenev, „Possibility and Negativity“

Dr. Darin Tenev will present his research proposal on the topic „Possibility and Negativity“
on 24 January 2013 (Thursday) at 16:30h at CAS Conference Room.

The focal point of the present research project is the problem of the relation of possibility to negativity.

Negativity has been linked to possibility ever since Aristotle. In Physics he even states that the problem of steresis, or privation, is another way to describe the problem of dunamis. The very definition of dynamis (possibility, force, power, potentiality, virtuality) in Metaphysics as “a source of movement or change, which is in another thing than the thing moved or in the same thing qua other” (V, 12, 1019a:15-17) introduces the other as constitutive of possibility as possibility precisely because it is an irruption in the given, in what is actual. Има още

Boyan Manchev, „The New Arachne…“

Boyan Manchev

The New Arachne: Biopolitics and Techniques of Life

15.12.2012 | 14 h

In the lecture I will connect the issue of subjectivity to the tension between body and technique. I will discuss the biopolitical conditions of modern subject, while trying to think the possibility of its emancipation from these conditions.

The question of biopolitics, inherited from Foucault, will be related here to the crucial notion of technique (of body), where technique will be understood as immanent quality of life itself. From that perspective, the mythical figure of Arachne, as discussed in Ovid’s Metamorphoses, appears as a striking metaphor of the actual destiny of the body of the subject, which “implodes” in itself giving at the same time birth of a new technical being. Arachne as the first Political Weaver.

Weaving Politics

Second  day of WEAVING POLITICS on December 15th 2012, presented lectures by Felicia McCarren, Susane Franco, Mattias Gardell, Irit Rogoff, Boyan Manchev, André Lepecki as well as a keynote lecture by Kendall Thomas and round table discussion between William Forsythe, Kendall Thomas, Mark Franko and Daniel Birnbaum.

Respondents and moderators: Lena Hammergren, Per Nilsson, Sven-Olov Wallenstein and Ingrid Elam.

[http://www.weavingpolitics.se/video-day-two/]