Linguistic encounters: the performativity of active listening

24 June 2016, New Conference Room, Sofia University

Beata Stawarska University of Oregon

image1 In my talk, I examine social encounters in language by combining an inquiry into individual saying acts (otherwise called speech-acts) with a reflection on how the enabling and constraining social conditions impact the success of such acts in the present. In other words, I propose to work at the intersection of a micro-sociology of social encounters with a larger structural focus on historically contingent social positions. Yet my overall task is not only diagnostic but also emancipatory, and I seek resources for resisting the received and sedimented social relations of power, including at the level of the individual sayings themselves. I therefore recover Bourdieu’s central claim that language mirrors social conditions of power operative in our not-solely-linguistic lives but emphasize, in agreement with Butler’s conception of linguistic performativity, that an ongoing linguistic practice does not solely reflect but can also resist and revise dominant distributions of power by enacting novel social relations through the saying acts. I argue that both Bourdieu’s and Butler’s understanding of the language-power structure will benefit from integrating additional insights from speech act theory, specifically regarding the importance of the hearer’s uptake for a successful or felicitous performance of a speech act. Speech is typically thematized in terms of the vocal production made by an individual speaker or a group but I will argue, drawing on Austin and in agreement with Hornsby and Langton, that the hearer’s uptake, which includes at least minimal receptiveness to what the speaker is saying, constitutes an integral and active element of the total speech situation. Defined in this way, uptake belongs to the language and power structure since granting the speaker minimal receptivity can enable a speech act to function as such (for example, an attempted order to become an accomplished one) while withdrawing minimal receptivity can make the speech act flounder. I turn to Irigaray’s philosophy of dialogue across sexual difference to make a case for active listening as an emancipatory strategy that can re-authorize speakers who have been socially disempowered on account of their gender. Throughout, I seek to both recognize the weight of inherited social conventions in language and to recover the capacity for sociolinguistic renewal within the partially unscripted and potentially innovative interactions between language users in the present

June Readings of the Sofia Literary Seminar with the Participation of Beata Stawarska

624th June, New Conference Room, University of Sofia,

19:00. Beata Stawarska.  Linguistic Encounters: the Performativity of Active Listening

25th June,  Sofia University Central Library

12:00~13:00. Miglena Nikolchina. Will You Stay Here: Commons Ex Machina

13:00~14:00. Enyo Stoyanov. Kristeva and Deleuze on the Notion of Process

14:00~15:00.  Darin Tenev. Theory and Modeling. Lévi-Strauss, Badiou, Kristeva and the Modeling Activity

15:00~16:00. Radosvet Kolarov.  Hesitation, Undecidability, and Desire for the Other

16:00~17:00. Kamelia Spassova.  Mimesis and Modeling: Lotman’s Double Structures

17:00~18:00. Discussion: Lotman, Kristeva, and the Question of Theory

Boyan Manchev: Philosophy of Metamorphosis, Metamorphosis of Philosophy

Prof. Dr. Boyan Manchev
Philosophy of Metamorphosis, Metamorphosis of Philosophy

manchevLecture and seminar in English, 1,5 SWS, 1 resp. 2 ECTS credit points
lectures: 13.1., 20.1., 27.1., 10.2.2016, 6-8 pm (starts without academic quarter, no breaks), HZT studio 8
seminar: 14.1., 21.1., 28.1., 11.2.2016, 10-12 am
(starts without academic quarter, no breaks), HZT studio 8

In my books I am articulating metamorphosis as ontological concept as well as a critical instrument for reflexive intervention in the ‘ontology of the actuality’. The series of four lectures, accompanied by seminars, will propose a concise and experimental version of my philosophical proposals on the figure and the concept of metamorphosis, in direct connection to important tendencies in contemporary art, with special attention to contemporary dance and performance. Има още

Галин Тиханов. Световната литература: отговори от Съветска Русия

Софийски литературоведски семинар Културен център на Софийски университет

Лекция на Галин Тиханов
Световната литература: отговори от Съветска Русия

11 декември, 19.00 часа
Нова конферентна зала Ректорат, СУ

Има още

Manuscripts and Philosophical Wagers

2015-06-20 11.14.24By invitation of the Sofia Literary Theory Seminar on June 20 2015 Beata Stawarska gave a talk on some unexpected alliances between Saussure and Kristeva. The talk presented a continuation of the re-evaluation of Saussure’s legacy carried out in Stawarska’s book Saussure’s Philosophy of Language as Phenomenology. In the talk, as in her book, Stawarska re-examines in a radical way the philosophical implications of Saussure’s work whose (mis)conception has shaped almost any aspect of 20th century humanities and, through the influential figure of the Swiss linguist, provides a fresh perspective on those thinkers who (beginning with Socrates) have been (re)constructed by their followers. 2015-06-20 11.14.36Her arguments are based on the plentiful material which postdates the publication of the Course in General Linguistics and includes Saussure’s own manuscripts as well as the correspondence of his editors and students; but they also bring in the marginalized East European predecessors (Kazan School of Linguistics, Kruszewski), inheritors (The Prague Linguistic Circle) and, in general, “structuralism East and West,” thus offering an altogether different take on Saussure’s thought. Има още

Ръкописи и философски залози

2015-06-20 11.14.24Книгата върху Фердинан дьо Сосюр на Беата Ставарска, която на 20 юни изнесе лекция върху Сосюр и Юлия Кръстева по покана на СЛС в Централната библиотека на Софийския университет (благодарим на ръководството на библиотеката за мигновената реакция, която се наложи поради закъснения в полета на Ставарска), радикално преобръща философските импликации на неговото наследство и повдига по нов и интересен начин проблема за онези мислители (като се започне със Сократ), които са били реконструирани от последователите си на основата на записки и спомени от устните им беседи. 2015-06-20 11.14.36Освен на работата по по-късно издадени ръкописи на самия Сосюр, както и по кореспонденцията на неговите издатели и студенти, Ставарска разчита и на изтласканите по маргиналиите източноевропейски предшественици и по-късни интерпретатори на този толкова важен за хуманитарното мислене на 20 век езиковед. 2015-06-20 11.14.42Тя поставя в хоризонта на едно задълбочено философско обсъждане въпроса за намесата на чисто властовите ресурси в научната приемственост.Тръгвайки от преразглеждането на  влиянието на Сосюр, Ставарска предлага път за съгласуването на структура и субект и за преосмисляне на апориите на дееца в съвременното теоретично мислене. Нейните изводи засягат както казионните представи за структурализма, така и основанията на постструктуралистката му критика. Дискусиите – както се вижда от последната снимка – продължиха и в неформална софийска среда. 2015-06-20 14.53.12Те наведоха гостенката и домакините й на идеята да продължат обмена на идеи със семинар в рамките на Софийския литературоведски семинар догодина по същото време.

Беата Ставарска: Кръстева и Сосюр

stawarskaСофийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

ви кани на публичната лекция на

Беата Ставарска

КРЪСТЕВА И СОСЮР
Language as poiesis. Unexpected Alliances between Kristeva and Saussure
(на английски език)

19 юни 2015, 16.00 часа
Заседателна зала №1, Ректорат на СУ

Езикът като poiesis. Неочаквани връзки между Кръстева и Сосюр

Лекцията на Ставарска предлага изненадващо преразглеждане на наследството на лингвистиката и по-специално на наследството на Фердинанд дьо Сосюр през две парадигми: 1. Критическо преосмисляне на Курса по обща лингвистика (1916); 2. Проучване на исторически автентичните материали от наскоро откритите ръкописи на Сосюр, публикувани в Писания по общо езикознание (2002). В светлината на това критическо преразглеждане на Сосюр се открояват неочаквани връзки между Сосюр и Кръстева с оглед на разглеждането на поетическата работа на езика. Лекцията привлича материали от ранните работи на Кръстева върху езикознание и поетика, включвайки статии от сборника Полилог (1977) и Семиотике (1969), както и от въпросните ръкописи на Сосюр. Ставарска обсъжда езиковата продуктивност, широко тематизирана като poiesis в етимологичния смисъл на думата, предлагайки стратегия за съпротива и бунт срещу нормализацията на индивидуалния и социалния живот, както и ракрива не-обикновената страна на т. нар. обикновен език.

Беата Ставарска е доцент по философия в Орегонския университет. Тя е автор на книгите Философията на езика на Сосюр като феноменология (Oxford UP, 2015); Между Ти и Аз. Диалогична феноменология (Ohio UP, 2009), както и множество статии, свързани със съвременна континентална философия. Хумболтов стипендиант по изследователска програма за периода 2009-2010. Академичните интереси на Ставарска са свързани с феноменология, структурализъм и постструктурализъм. Има още

Камелия Спасова: Мимесис и памет. Платоновата миметична теория у Ж.П.Вернан

ЛЕКЦИЯ в рамките на програма
Advanced Academia на Център за академични изследвания София
(CAS Sofia), подкрепена от Фондация „Америка за България” и
Stifterverband für die Deutsche Wissenschaft

Мимесис и памет.
Платоновата миметична теория у Ж.П.Вернан

4Лектор: гл.ас. д-р Камелия Спасова

14 април 2015 (вторник) г. от 18:00 часа
Американски център на Столична библиотека, пл. „Славейков” 4А

Кратка информация: Платонова теория за мимесиса e разгледана от Ж. П. Вернан като обрат, променящ кадъра от религиозното представяне на невидимото към подражаване на явленията. Този обрат е свързан с промяна в сакралната функция на ритуалните фигури, изобразяващи боговете [xoanon], която разчита на диспозитивите на привилигированото знание. Промяната идва в контекста на античната класика– идолът е изнесен на площада, направен е публичен. Сакралната логика, основана на приватното, е преобразувана в логика на политическото. Този обрат е разгледан през призмата на Платоновата миметична теория и по-специално през късния диалог на Платон „Софистът“. Лекцията ще се спре на въпроса как миметичният обрат изменя модусите, през които функционират паметта и помненето. Има още

[Report] International Forum “The Sublime and the Uncanny” (1)

Originally posted on the blog of University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP)

Futoshi HOSHINO (University of Tokyo)

sofia_1_1.jpg

We held the international forum “The Sublime and the Uncanny” at Sofia University, Bulgaria. This forum was co-organized by the Sofia Literary Theory Seminar (SLS), the Cultural Center of Sofia University, and the University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP).

In the autumn of 2013, Profs. Boyan Manchev (New Bulgarian University), Darin Tenev (Sofia University), and Yasuo Kobayashi (University of Tokyo) organized the forum “Metamorphosis and Catastrophe” in Sofia, through which young scholars from the University of Tokyo and Sofia University conceived a plan for the next meeting. Through conversation with Dr. Kamelia Spassova, who had organized a long-term seminar on das Unheimliche (the uncanny) with her colleagues, I decided to focus on the two notions in this forum: the “sublime” and the “uncanny.”

Има още

Миглена Николчина: Темпорални аспекти на видеоигрите

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски”
и Семинар за хуманитаристи
ви канят на:

ТЕМПОРАЛНИ АСПЕКТИ НА ВИДЕОИГРИТЕ
Публична лекция на проф. МИГЛЕНА НИКОЛЧИНА

seminAr_web-634x931Събитието е част от цикъла:
„Повторение и митологии: как (не) обясняваме трансформациите?“

30 март 2015 год., понеделник, 18:30 часа
Нова конферентна зала, Северно крило, Ректорат на СУ

На първото събитие проф. Миглена Николчина (катедра „Теория на литературата“, Факултет по славянски филологии, СУ) ще изнесе лекция на тема „Темпорални аспекти на видеоигрите“:

Между Омир и романа на модернизма анализът на епическото време във видеоигрите свидетелства както за наранената проективност на съвременната епоха, така и за политическите залози на интерактивните медии. Рядко употребяваното разграничение на Михаил Петровски между диспозиция и композиция е предложено тук като особено икономичен вход към техниките на свободата на играча, а позоваването на Юлия Кръстева за времето като забрава и гръм отваря възможност за преосмисляне на късото съединение между игра и социална реалност. Има още

Boyan Manchev: What Do the Things Want? Aisthetic Materialism and the Future of Performance

Date: Wed, Nov 26 2014 18:00

!boyan_matterBoyan Manchev (BUL): What Do the Things Want? Aisthetic Materialism and the Future of Performance
Lecture

Location: TQW / Studios

Free admission

In his lecture Boyan Manchev, philosophy professor at the New Bulgarian University (Sofia) and at the University for the Arts (UdK, Berlin), will propose a new articulation of the reflection on things in performance, in direct connection with the critical investigation of contemporary performance capitalism and with the perspective of the transformationist materialism. The questions to start with: What do the things want? And why should a thing perform?

Lecture in English

Part of:
SCORES N°9: no/things
www.tqw.at

Darin Tenev: How to Build Models in Literary Theory?

20141202_DarinTenevLecture by Darin Tenev
(Sofia University, Bulgaria)
„How to Build Models in Literary Theory?“

Date: 16:30-18:30, Tuesday, December 2, 2014
Venue: Collaboration Room 4, Bld. 18, The University of Tokyo, Komaba

More here!

Language: English

Organized by “Japan” Unit, Integrated Human Sciences Program for Cultural Diversity, The University of Tokyo
Co-organized by The University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP)

Дискусия около „Нови форми на бунта“ в Софийския литературоведски семинар

Снимка: Яница Радева

Снимка: Яница Радева

На 26.09 Юлия Кръстева гостува на Софийския литературоведски семинар за дискусия върху нейната лекция „Нови форми на бунта“, състояла се същия ден в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“.  В дискусипта, водена от Миглена Николчина, участваха  Александър Кьосев, Амелия Личева, Дарин Тенев, Мария Калинова и Камелия Спасова. Техните изказвания можете да прочетете по-долу. Изказването на Юлия Кръстева очаквайте в най-скоро време във в. „Култура“.

Революциите: парадокси на „вътрешното” и „външното”
Александър Кьосев


Литературен вестник, бр.30/2014, стр. 12.

Не съм компетентен да обсъдя всички мотиви в блестящата лекция, която чухме от проф. Кръстева, особено в нейната психоаналитична част, затова реших да коментирам само една мисъл от нейния доклад – възловото изречение, което тя приписва на аржентински професор, но зад което и тя самата изцяло стои.

…преди да вдигнеш революция в квартала, трябва да направиш революция в себе си…

Както всички разбрахме, тук има амбиция за истинско преобръщане на идеята за революция и бунт. Революцията вече не отваря линеарното време към ново летоброене (както сме свикнали да мислим след идеолозите на буржоазната и комунистическата революция, а и след теоретици като Козелек, Хабермас и Фюре), а говори чрез скритите си етимологични пластове за въртене и връщане, движение не навън в социалния свят и обществения договор, не напред и нагоре в прогресистките хоризонти, а обратно, назад и в дълбочините на вътрешното, в трепета и пропастите на индивидуалното и психическия живот. Има още

Юлия Кръстева: Нови форми на бунта

Посолство на Франция в София и Френският културен институт в България
Културният център на СУ и Софийският литературоведски семинар

в рамките на серията „Българските учени в чужбина“ ви канят на:


!jkПублична лекция на

Юлия Кръстева
Нови форми на бунта


26 септември 2014 г., 11.00 часа, Аула, Ректорат
Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Юлия Кръстева, доктор хонорис кауза на Софийския университет и на редица университети в Съединените щати, Канада и Европа, e родена в България и още като студентка по френска филология в Софийския университет става част от една мощна, изпълнена с енергия интелектуална генерация (Цветан Стоянов е близък неин приятел), която се надява със силата на духа да преодолее репресивната идеологическа машина и да изведе българската мисъл на световната сцена. Изгнанието дава на Юлия Кръстева този шанс. От 1966 г. тя работи и живее във Франция. Юлия Кръстева е теоретичка, писателка, психоаналитичка, почетен професор в Университета Париж 7 – Дидро и пълноправен член на Парижкото психоаналитично общество. Офицер на Почетния легион, командир на Ордена за заслуги (2011). През 2004 г. става първата носителка на наградата Холберг (създадена от правителството на Норвегия, за да попълни липсата на хуманитарните науки в предвидените области на Нобеловата награда). Получава наградата на името на Хана Аренд през декември 2006 г. и на името на Вацлав Хавел през 2008 г. Юлия Кръстева е авторка на трийсет книги, сред които „Революцията в поетичния език”, „Истории на любовта”, „Сили на ужаса”, „Черно слънце. Депресия и меланхолия” (преведена на български), „Сетивното време. Пруст и литературният опит”, трилогията „Женският гений: Хана Аренд, Мелани Клайн и Колет”, „Омраза и прошка”, „Тази невероятна нужда да вярваме”, „Нагони на времето”, както и на романите „Самураите”, „Убийство във Византия” (преведен на български) и др. Нейното творчество е преведено на десетки езици и изцяло на английски език.

Нови форми на бунта

„Аз се бунтувам, следователно ние съществуваме” (Албер Камю). Или по-скоро: Аз се бунтувам, следователно ние сме на път да се осъществим. Просветителен и дълговременен експеримент.

Много се говори за бунт в нашия глобализиран свят. Народни въстания, възмутена младеж, детронирани диктатори, президенти, изпуснали олигархическите си нерви, надежди и свободи, потиснати в затвори, карнавални процеси и кървави бани. Ще успее ли бунтът, наричан в Мрежата „riot”, да събуди пресметливoто човечество в цифровата ера от хипер-свързания му сън? Или бунтуването е само хитрост на спектакъла, необходима му, за да продължи?” (Из „Нови форми на бунта”) 

Темата за революцията и бунта в техните многопластови исторически значения и проявления занимава Юлия Кръстева още от времето на младежкия й magnum opus „Революцията в поетическия език” (1974). По-късно, в перспективата на настъпилите социални и политически промени в света, тя се връща към тази тема в крупните си изследвания „Смисъл и безсмислица на бунта” (1996) и „Съкровеният бунт” (1997). В лекцията си пред академичната общност на Софийския университет Кръстева ще постави тази проблематика в контекста на глобализацията с нейните инструменти да превръща всяка съпротива в зрелище и в интегрална част от обществото на спектакъла. Днес страдаме от заболяване на идеалността. Между нихилизма и фундаментализма, които са симптоматиката на тази болест, какви могат да бъдат „новите форми на бунта”? Според Юлия Кръстева те непременно трябва да тръгнат от революцията в себе си и наличието на душевен живот.

Юлия Кръстева в София

Световноизвестният лингвист, семиотик и психоаналитик Юлия Кръстева ще бъде в България от 25 до 28 септември.

В съобщение, изпратено до проф. Миглена Николчина от СУ „Климент Охридски“, Юлия Кръстева пише, че ще се радва да се срещне със съученици и приятели от детството и юношеството си.

julia_kristeva_photo_sophie_zhang

Снимка: Sophie Zhang

Ето пълният текст на посланието на Юлия Кръстева:

Юлия Кръстева ще бъде в България от 25 до 28 септември и ще се радва да се срещне със съученици, познати и приятели, с които се е познавала по време на детството и юношеството си: в началното училище „Патриарх Евтимий”, в 33та гимназия на площад „Георги Димитров”, в специалност Френска филология в Софийски университет „Климент Охридски”, седмичника Средношколско знаме”, всекидневника „Народна младеж” и др.

Можете да й пишете на следния адрес:  julia.kristeva@univ-paris-diderot.fr

Il s’agit de signaler aux internautes que Julia Kristeva sera en Bulgarie du 25 au 28 septembre et qu’elle serait heureuse de rencontrer des condisciples, des connaissances et des amis qui l’ont connue au temps de son enfance et adolescence : école primaire Patriarche Eftimii, Lycée n° 33 « place Georges Dimitrov », département de philologie française à l’Université Clément Ochridski, hebdomadaire Srednochkolsko Zname, quotidien Narodna Mladez, etc .
Merci de vous signaler à l’adresse suivante : julia.kristeva@univ-paris-diderot.fr.