Linguistic encounters: the performativity of active listening

24 June 2016, New Conference Room, Sofia University

Beata Stawarska University of Oregon

image1 In my talk, I examine social encounters in language by combining an inquiry into individual saying acts (otherwise called speech-acts) with a reflection on how the enabling and constraining social conditions impact the success of such acts in the present. In other words, I propose to work at the intersection of a micro-sociology of social encounters with a larger structural focus on historically contingent social positions. Yet my overall task is not only diagnostic but also emancipatory, and I seek resources for resisting the received and sedimented social relations of power, including at the level of the individual sayings themselves. I therefore recover Bourdieu’s central claim that language mirrors social conditions of power operative in our not-solely-linguistic lives but emphasize, in agreement with Butler’s conception of linguistic performativity, that an ongoing linguistic practice does not solely reflect but can also resist and revise dominant distributions of power by enacting novel social relations through the saying acts. I argue that both Bourdieu’s and Butler’s understanding of the language-power structure will benefit from integrating additional insights from speech act theory, specifically regarding the importance of the hearer’s uptake for a successful or felicitous performance of a speech act. Speech is typically thematized in terms of the vocal production made by an individual speaker or a group but I will argue, drawing on Austin and in agreement with Hornsby and Langton, that the hearer’s uptake, which includes at least minimal receptiveness to what the speaker is saying, constitutes an integral and active element of the total speech situation. Defined in this way, uptake belongs to the language and power structure since granting the speaker minimal receptivity can enable a speech act to function as such (for example, an attempted order to become an accomplished one) while withdrawing minimal receptivity can make the speech act flounder. I turn to Irigaray’s philosophy of dialogue across sexual difference to make a case for active listening as an emancipatory strategy that can re-authorize speakers who have been socially disempowered on account of their gender. Throughout, I seek to both recognize the weight of inherited social conventions in language and to recover the capacity for sociolinguistic renewal within the partially unscripted and potentially innovative interactions between language users in the present

June Readings of the Sofia Literary Seminar with the Participation of Beata Stawarska

624th June, New Conference Room, University of Sofia,

19:00. Beata Stawarska.  Linguistic Encounters: the Performativity of Active Listening

25th June,  Sofia University Central Library

12:00~13:00. Miglena Nikolchina. Will You Stay Here: Commons Ex Machina

13:00~14:00. Enyo Stoyanov. Kristeva and Deleuze on the Notion of Process

14:00~15:00.  Darin Tenev. Theory and Modeling. Lévi-Strauss, Badiou, Kristeva and the Modeling Activity

15:00~16:00. Radosvet Kolarov.  Hesitation, Undecidability, and Desire for the Other

16:00~17:00. Kamelia Spassova.  Mimesis and Modeling: Lotman’s Double Structures

17:00~18:00. Discussion: Lotman, Kristeva, and the Question of Theory

Галин Тиханов. Современная литература: цезуры восприятия

Беседа редакции с приглашенным профессором ИГИТИ НИУ ВШЭ Галином Тихановым.
Социальные ниши современной литературы и эволюция литературного процесса: возможен ли в нынешнюю эпоху революционный переворот в представлениях о функциях литературы и ее творцах?

Разговор за „Елин-Пелин“ от Радосвет Коларов

IMG_1797С участието на Бойко Пенчев, Дарин Тенев, Еньо Стоянов и Сирма Данова

Нова конферентна зала на СУ „Св. Кл. Охридски“, 2 юни 2016, 19 ч.

„Елин-Пелин“ (Просвета, 2016) на Радосвет Коларов събира нови и стари изследвания, съсредоточени основно около наблюдения върху ефектите на творческата памет за изграждането на художествения свят на разказвача. Акцентът върху автореминисценциите (и дори автопародиите) обвързва тези анализи с теоретичните предложения от предходната книга на Коларов „Повторение и сътворение“ . Очертаването на продуктивна междина в отношението между старо и ново, памет и творчество, повторение и сътворение тук е обозначена именно от неочаквано припомнения дефис в псевдонима на разказвача. Доколкото включените в  „Елин-Пелин“ текстове сами първоначално се появяват и преди, и след експлицитното разгръщане на  проекта за автотекстуално осмисляне на процеса на литературното  творчество, бихме могли с немалко основание да предположим, че  те указват към една креативност на паметта, свойствена и на работата на изследователския поглед.

The Sofia Literary Theory Seminar : 100 years of Franz Kafka’s Metamorphosis

kafka_posterFranz Kafka’s Metamorphosis was published for the first time in 1915, in the October issue of Die Weißen Blätter, so October 2015 is being celebrated worldwide as the 100th anniversary since the appearance of the uncanny story of Gregor Samsa. This also makes 100 years of theoretical tackling of the Metamorphosis, which drew the attention of numerous outstanding philosophers, literary theoreticians and writers of the 20th and 21st century including Alain Badiou, Albert Camus, Alenka Zupančič, Catherine Malabou, Georges Bataille, Gilles Deleuze and Felix Guattari, Giorgio Agamben, Jacques Derrida, Jean-Paul Sartre, Judith Butler, Jorge Luis Borges,  Julia Kristeva, Martin Heidegger, Maurice Blanchot, Merab Mamardashvili, Michel Foucault, Mladen Dolar, Slavoj Žižek, Theodor Adorno, Tzvetan Stoyanov, Tzvetan Todorov, Walter Benjamin, etc. Certain paradigmatic interpretations of Kafka’s work forcefully delineate the interpretative fields of the 1960s and 1970s. We might even say that they provide a red thread in discussions regarding the status of the short story and of the space of literature per se.

The Sofia Literary Theory Seminar dedicated a year of collective effort to the careful reading of Kafka’s Metamorphosis. Through the prism of this history, at a colloquium which took place on October 21 at the Sofia University “St. Kl. Ohridski”, its members offered their own perspective to the heterogeneous trends in contemporary debates. Their approach was open to the spheres of philosophy and literature as the grid for analysing Kafka’s work, but also to political science, political economy, sociology, and other areas of thought. Central to the discussion was the concept of metamorphosis in its potential for a constructive approach to the problems of fiction and fictional modelling. A more general wager of the discussion was the question of the status of literary theory today.

In the program:

Radosvet Kolarov, Franz Kafka’s Metamorphosis:  Transfigurations of Alienation

Darin Tenev. Modelling, Metamorphosis: Kafka’s Formal Indications

Miglena Nikolchina. Metamorphosis and Subtraction: from Kafka to Lem with Deleuze and Mamardashvili

Kamelia Spasova and Maria Kalinova. Negative Anagnorisis. A Series of Negations in Kafka

Enyo Stoyanov. Die Umkehr: The Chiasmic Transformations of Gregor Samsa

Boyan Manchev. Beyond the Work:  Metamorphosis

100 години от „Метаморфозата“ на Франц Кафка

Софийският литературоведски семинар 
представя своята перспектива към

100 години от „Метаморфозата“ на Франц Кафка

21.10.2015, 17.00 – 20.30 часа
Първа заседателна зала, СУ

kafka_poster„Метаморфозата“ на Франц Кафка излиза за първи път в октомврийския брой на списание „Белите страници“ (“Die Weißen Blätter”) през 1915 г., което е повод в световен мащаб този месец да бъде отбелязвана 100 годишнината от появата на обезпокоително-странната история на Грегор Замза. Това са същевременно сто години на теоретични, философски и критически подхващания на „Метаморфозата“, към която се обръщат редица видни философи и литературоведи на XX и ХХI в.: Юлия Кръстева, Цветан Стоянов, Цветан Тодоров, Мераб Мамардашвили, Катрин Малабу, Камю, Сартр, Хайдегер, Батай, Бланшо, Борхес, Адорно, Бенямин, Фуко, Дельоз и Гатари, Дерида, Агамбен, Зупанчич, Долар, Жижек, Бътлър и др. Парадигматични интерепретации на творчеството на Кафка с особена сила очертават интерпретативни нагласи през 60-те и 70-те. Дори може да говорим, че те представляват червена нишка в теоретични дискурс за статута на разказa, както и за самото литературно пространство.
Софийският литературоведски семинар – и по-конкретно Радосвет Коларов, Дарин Тенев, Миглена Николчина, Камелия Спасова, Еньо Стоянов и Боян Манчев – в продължение на изминалата една година се заеха с бавно четене на „Метаморфозата“ на Кафка. През призмата на тази история те ще се опитат да предложат собствената си перспектива към разрояващите се тенденции в съвременните философски и литературоведски дебати. Кръглата маса е интердисциплинарно отворена не само към полетата на литература и философия, където се полага творчеството на Кафка, но и към други сфери на мисленето. Централно за форума ще бъде понятието метаморфоза и възможностите то да се мисли като конструктивно за фикцията и фикционалните светове. По общият залог на подобна обсъждане е питането за статута на теорията днес.

В програмата:

Радосвет Коларов – „Метаморфозата“ на Франц Кафка: Преображения на отчуждението
Дарин Тенев – Моделиране, метаморфоза: формалните указания на Кафка
Миглена Николчина – Метаморфоза и изваждане: от Кафка до Лем с Дельоз и Мамардашвили
18 – 18:30 ч. Дискусия

Камелия Спасова | Мария Калиновa – Негативен анагнорисис. Серия от отрицания при Кафка
Еньо Стоянов – Обратът: хиазмичните трансформации на Грегор Замза
Боян Манчев – Отвъд творбата: „Метаморфозата“
20 – 20:30ч. Дискусия

[Report] International Forum “The Sublime and the Uncanny” (2)

Originally posted on the blog of University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP)

Hisato Kuriwaki (UTCP)


What is a “center?” Here, let us think not about the relationship between a point, a line, and a plane, which people often talk about, but rather about the relationship between a point, a line, and a circle. If you have two points, you can draw a line between them. And if you fix one point and rotate the other around it, a circle would appear. Then, what looks like a circle at first sight may in fact only be a point. The “center” is essentially the central point of a circle. The location of this point shifts incessantly, according to which the circle continues to transform or to “metamorphose.”

In March 2015, I participated in the international forum “The Sublime and the Uncanny” co-organized by the University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP), the Sofia Literary Theory Seminar (SLS) and the Cultural Centre of Sofia University – there are at least two “centers” here. The academic exchange between UTCP and Sofia University had already started in 2013 with the international symposium “Metamorphosis and Catastrophe,” but I imagine the two exchanges held by the two centers – the two points – have different characteristics. For example, we can compare the two organizers from UTCP: Prof. Yasuo Kobayashi who organized the first exchange and who has retired from the University of Tokyo this spring, and Dr. Futoshi Hoshino, organizer of the second forum, who is more than thirty years younger than Prof. Kobayashi. This year’s forum has been realized by young scholars, and thanks to the atmosphere created by this younger generation, I, as a PhD student, was able to participate in it without any hesitations. Има още

[Report] International Forum “The Sublime and the Uncanny” (1)

Originally posted on the blog of University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP)

Futoshi HOSHINO (University of Tokyo)


We held the international forum “The Sublime and the Uncanny” at Sofia University, Bulgaria. This forum was co-organized by the Sofia Literary Theory Seminar (SLS), the Cultural Center of Sofia University, and the University of Tokyo Center for Philosophy (UTCP).

In the autumn of 2013, Profs. Boyan Manchev (New Bulgarian University), Darin Tenev (Sofia University), and Yasuo Kobayashi (University of Tokyo) organized the forum “Metamorphosis and Catastrophe” in Sofia, through which young scholars from the University of Tokyo and Sofia University conceived a plan for the next meeting. Through conversation with Dr. Kamelia Spassova, who had organized a long-term seminar on das Unheimliche (the uncanny) with her colleagues, I decided to focus on the two notions in this forum: the “sublime” and the “uncanny.”

Има още

Стоян Асенов: Битие и отсъствие

asenovСофийският литературоведски семинар
Културният център на СУ
Университетско издателство

Представяне и разговор
върху книгата на Стоян Асенов

Достоевски и опитът за смъртта

11 март 2015 год., сряда, 18.00 часаю
Нова конферентна зала, Северно крило, Ректорат на СУ
С участието на: Миглена Николчина, Калин Янакиев, Тони Николов 

Аз бях в последния миг – книгата „Битие и отсъствие. Достоевски и опитът за смъртта” (2014) е размишление върху този известѐн и узнат последен миг, анализ на граничната ситуация, свързана с преживяването на смъртта, и по-точно Има още

Кръгла маса „Българският Хамлет“



Катедра „Англицистика и американистика”
Културният център на СУ „Св. Климент Охридски”
ви канят на


15 октомври 2014, сряда

Кръгла маса „Българският Хамлет“
10:00 ч., Нова конферентна зала, Ректорат на СУ

„Българският Хамлет” продължава серията от лекции, започнала в рамките на семинара „Какъв ни е „Хамлет” в началото на 2014 г. Кръглата маса ще провокира дискусия върху преводната и театрална рецепция на „Хамлет”, както и върху преподаването на пиесата в България.
С доклади и изказвания по темите ще участват проф. дфн Александър Шурбанов, проф. д-р Владимир Трендафилов, проф. д-р Александър Кьосев, проф. д-р Николай Аретов, проф. д-р Евгения Панчева, д-р Георги Няголов, д-р Камелия Спасова, писателят Георги Тенев и режисьорите Иван Добчев и Николай Георгиев.

View original post

Дискусия около „Нови форми на бунта“ в Софийския литературоведски семинар

Снимка: Яница Радева

Снимка: Яница Радева

На 26.09 Юлия Кръстева гостува на Софийския литературоведски семинар за дискусия върху нейната лекция „Нови форми на бунта“, състояла се същия ден в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“.  В дискусипта, водена от Миглена Николчина, участваха  Александър Кьосев, Амелия Личева, Дарин Тенев, Мария Калинова и Камелия Спасова. Техните изказвания можете да прочетете по-долу. Изказването на Юлия Кръстева очаквайте в най-скоро време във в. „Култура“.

Революциите: парадокси на „вътрешното” и „външното”
Александър Кьосев

Литературен вестник, бр.30/2014, стр. 12.

Не съм компетентен да обсъдя всички мотиви в блестящата лекция, която чухме от проф. Кръстева, особено в нейната психоаналитична част, затова реших да коментирам само една мисъл от нейния доклад – възловото изречение, което тя приписва на аржентински професор, но зад което и тя самата изцяло стои.

…преди да вдигнеш революция в квартала, трябва да направиш революция в себе си…

Както всички разбрахме, тук има амбиция за истинско преобръщане на идеята за революция и бунт. Революцията вече не отваря линеарното време към ново летоброене (както сме свикнали да мислим след идеолозите на буржоазната и комунистическата революция, а и след теоретици като Козелек, Хабермас и Фюре), а говори чрез скритите си етимологични пластове за въртене и връщане, движение не навън в социалния свят и обществения договор, не напред и нагоре в прогресистките хоризонти, а обратно, назад и в дълбочините на вътрешното, в трепета и пропастите на индивидуалното и психическия живот. Има още

Миглена Николчина: „Деви, рицари, кралици“

ИК Жанет 45 представя
„Деви, рицари, кралици“ от Миглена Николчина
Да си жена, да си влюбен(а), да си поет (мъж или жена) – как е изглеждало или по-скоро как се е изписвало това през Средновековието и Ренесанса? От девата воин до вещицата, от влюбения рицар до ренесансовия мошеник, тази книга преплита легендарното, биографичното, интимното и не дотам известното със знакови за европейската цивилизация имена Данте и Беатриче, Петрарка и Лаура, Микеланджело и Витория Колона, Дон Кихот и Дулсинея, Шекспир и Смуглата дама…

Думи за книгата от Борис Минков

19.09.14 петък 19:00
открита сцена на Алея на книгата
пл. Света Неделя

Юлия Кръстева в София

Световноизвестният лингвист, семиотик и психоаналитик Юлия Кръстева ще бъде в България от 25 до 28 септември.

В съобщение, изпратено до проф. Миглена Николчина от СУ „Климент Охридски“, Юлия Кръстева пише, че ще се радва да се срещне със съученици и приятели от детството и юношеството си.


Снимка: Sophie Zhang

Ето пълният текст на посланието на Юлия Кръстева:

Юлия Кръстева ще бъде в България от 25 до 28 септември и ще се радва да се срещне със съученици, познати и приятели, с които се е познавала по време на детството и юношеството си: в началното училище „Патриарх Евтимий”, в 33та гимназия на площад „Георги Димитров”, в специалност Френска филология в Софийски университет „Климент Охридски”, седмичника Средношколско знаме”, всекидневника „Народна младеж” и др.

Можете да й пишете на следния адрес:

Il s’agit de signaler aux internautes que Julia Kristeva sera en Bulgarie du 25 au 28 septembre et qu’elle serait heureuse de rencontrer des condisciples, des connaissances et des amis qui l’ont connue au temps de son enfance et adolescence : école primaire Patriarche Eftimii, Lycée n° 33 « place Georges Dimitrov », département de philologie française à l’Université Clément Ochridski, hebdomadaire Srednochkolsko Zname, quotidien Narodna Mladez, etc .
Merci de vous signaler à l’adresse suivante :

Сложност и ред

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

5.8_sabourinСложност и ред
разговор върху книгите на

Владимир Сабоурин

„Сложност и ред. Изследвания върху ранната модерност“
„Свещенотрезвото. Мистика и Модерност“

8 май 2014 г., 19.00 часа Нова конферентна зала СУ, Ректорат

С участието на:
Бойко Пенчев, Божана Филипова, Кирил Василев, Мария Калинова

„Свещенотрезвото” и „Сложност и ред” са продължение на изследователската трилогия на Владимир Сабоурин, чието начало поставя „Произход на испанската пикареска”. „Свещенотрезвото” представлява генеалогическо навлизане „не навътре, а назад в душата”, което разкрива модерната субективност като продукт и агент на ранномодерното социално дисциплиниране. В същата генеалогическа перспектива последната книга разглежда ранномодерните общества през отношението на реда към процеса на ускорено натрупване на социалноисторическа сложност. Изходната перспектива е, че модерните общества са обречени на сложност. Няколко основни въпроса, към които мащабният разказ за Испания насочва вниманието са за ролята на реда и безредието, на порядък и гибел в динамиката на историческия процес, за отношението между модерност и сложност, за ролята на литературата, за отношението между фикция и реалност в ранномодерното и съвременното общество.

Едип или Сократ: литературните примери у философите

Софийският литературоведски семинар и Културният център на СУ

Едип или Сократ:
литературните примери у философите

ks_4.16разговор върху книгата на

Камелия Спасова
Събитие и пример у Платон и Аристотел 


16 април 2014 г., 19.00 часа

Театрална зала, СУ, Ректорат

С участието на:

Миглена Николчина, Иван Добчев, Виолета Дечева, Невена Панова, Васил Видински 


Разговорът е фокусиран около питането: защо философите обичат да си служат с примери, които да илюстрират сложни идеи, тези, концепции или заплетени метафизични въпроси. Не е ли работата с Едиповците, Сократовците и Антигоните подвеждаща и опасна за теоретичните парадигми, които често биват атакувани и подривани от следходниците през използванитев тях литературни примери. „Събитие и пример у Платон и Аристотел“ отказва да даде окончателен отговор. За начало книгата предлага да гледаме в две посоки, като се спира на изходна културна дихотомия, проектирана върху фигурите на Аристотел и Платон. Има още