Книгата върху Фердинан дьо Сосюр на Беата Ставарска, която на 20 юни изнесе лекция върху Сосюр и Юлия Кръстева по покана на СЛС в Централната библиотека на Софийския университет (благодарим на ръководството на библиотеката за мигновената реакция, която се наложи поради закъснения в полета на Ставарска), радикално преобръща философските импликации на неговото наследство и повдига по нов и интересен начин проблема за онези мислители (като се започне със Сократ), които са били реконструирани от последователите си на основата на записки и спомени от устните им беседи. Освен на работата по по-късно издадени ръкописи на самия Сосюр, както и по кореспонденцията на неговите издатели и студенти, Ставарска разчита и на изтласканите по маргиналиите източноевропейски предшественици и по-късни интерпретатори на този толкова важен за хуманитарното мислене на 20 век езиковед. Тя поставя в хоризонта на едно задълбочено философско обсъждане въпроса за намесата на чисто властовите ресурси в научната приемственост.Тръгвайки от преразглеждането на влиянието на Сосюр, Ставарска предлага път за съгласуването на структура и субект и за преосмисляне на апориите на дееца в съвременното теоретично мислене. Нейните изводи засягат както казионните представи за структурализма, така и основанията на постструктуралистката му критика. Дискусиите – както се вижда от последната снимка – продължиха и в неформална софийска среда. Те наведоха гостенката и домакините й на идеята да продължат обмена на идеи със семинар в рамките на Софийския литературоведски семинар догодина по същото време.
Reblogged this on Миглена Николчина Miglena Nikolchina.