Шон Хомър

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“ и „Софийски литературоведски семинар“ ви канят на публичната лекция:

Шон Хомър

Американски университет в България

Извори на надеждата:
критика на лаканианския анти-утопизъм

[Лекцията ще се проведе на английски език]

24 октомври, сряда, 19:00 часа,
Библиотека „Филологии“, Ректорат, Софийски университет

В Археология на бъдещето (2005) Фредерик Джеймсън казва, че постмодернизмът бележи края на традиционните утопии, доколкото вече не можем да си представяме алтернативни пространства. Янис Ставракакис неотдавна заяви отново тази позиция от лаканианска перспектива с твърдението, че утопията „в силния смисъл на думата“ е дискурс, който предлага политически решения от гледна точка на субекта, за когото се предполага, че знае, и чиято непрозирност и власт никога не са поставяни под въпрос. Онова, което за Ставракакис характеризира утопичната мисъл, е страхът от негативното, отказът да се признае липсата и окончателния провал на наслладата. Така от гледна точка на един лаканиански левичар спешната политическа задача, пред която сме изправени днес, е да се пресече фантазмът на утопията (била тя революционна, фундаменталистка или постдемократична утопия) и да се изобрети наново трансформативна политика в пост-фантазмена насока. Настоящото представяне ще изходи от забележката на Джеймсън, че най-добрите утопии са онези, които най-цялостно се провалят. Ставракакис е прав, че утопията е невъзможна, но тъкмо този импулс да се въобрази невъзможното (и да се провалиш) бележи утопичното мислене днес. От джеймсънска перспектива, в епоха на неолиберална суровост, когато постоянно ни е казвано, че „няма алтернатива“, самият опит за въобразяване на алтернативни пространства, алтернативни начини да се обърнем към проблема, е по дефиниция утопичен. В този смисъл, утопията не се отнася до визии за „добрия живот“ или за „справедливото общество“ (ако и да няма нищо лошо и в опита за въобразяване), а по-скоро до Бекетовото „продължавай да продължаваш“ или, както наскоро ни напомни Славой Жижек, „проваляй се, проваляй се отново, проваляй се по-добре“. Утопичната мисъл съвсем не представлява страх от среща с негативното, тя винаги е съдържала в себе си негативен жест, отрицание на настоящето в името на невъзможното. В лекцията ще бъдат разгледани съвременни формулировки на негативни утопии в работата на Джеймсън, Жижек и Бадиу.

 

The Sofia University Cultural Center and The Sofia Literary Seminar
invite you to a public lecture:

Sean Homer

American University in Bulgaria

Resources of Hope: A Critique of Lacanian Anti-Utopianism

 24 October,Wednesday, 7.00 pm,
Philological Library, Sofia University

In Archaeologies of the Future (2005) Fredric Jameson observed that postmodernism marked the end of traditional utopias insofar as we can no longer imagine alternative spaces. Yannis Stavrakakis has more recently restated this position from a Lacanian perspective arguing that utopia “in the strong sense of the word” is a discourse that offers political solutions from the point of view of a subject-supposed-to-know and whose opaqueness and authority is never questioned. What characterizes utopian thought, for Stavrakakis, is a fear of the negative, the refusal to acknowledge lack and the ultimate failure of jouissance. Thus, from a perspective of a Lacanian left the urgent political task facing us today is to traverse the fantasy of utopia (whether that be revolutionary, fundamentalist or post-democratic utopia) and reinvent transformative politics in a post-fantasmatic direction. This presentation will take its cue from Jameson’s remark that the best utopias are those that fail most comprehensively. Stavrakakis is right utopia is impossible but it is this very impulse to imagine the impossible (and fail) that marks utopian thinking today. From a Jamesonian perspective, in an era of neo-liberal austerity, when we are constantly told that “there is no alternative,” the very attempt to imagine alternative spaces, alternative ways of addressing the problem, is by definition utopian. In this sense utopia is not about visions of the “good life” or the “just society” (although there is nothing wrong in trying to imagine either) but more Samuel Beckett’s notion of “keep on keeping on,” or, as Slavoj Žižek has taken to reminding us recently “fail, fail again, fail better”. Far from representing a fear of the encounter with the negative, utopian thought always contains within itself a negative gesture, a negation of the present in the name of the impossible. Thus, the papers in this session will explore contemporary formulations of negative utopias in the work of Jameson, Žižek and Badiou.

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s